Моменти като тези..

С всичките му думи той ме караше да се чувствам добре,но с мълчанието му се чувствах още по-добре.Точно тогава виждах погледа му,виждах блясък в очите му и всички не изречени думи се изливаха на вълни през тях.

Всяко докосване беше ново усещане,прекрасно наслаждение.И точно вчера един такъв момент,който искаш да спре да го оцениш колкото се може по-дълго и да го запаметиш.
Свърши вечерта,момента си остана в сърцето ми и той също.
Моментите ,които с други съм мразела и избягвала с него тичам към тях като на маратон.

Read Full Story...

?

?

Read Full Story...

И как боли?

И така боли,когато чакаш а той не идва..
Болно ти е за всичко ,което си имал и за 
всичко,което няма да имаш.
Чакайки си мислиш,мамка му отново си в една голяма бездна.

И така болезнено те удря там ниско,там в сърцето.
Болно ти е за онези снимки,които ще трябва да изгориш и всички моменти,които си пропиляла да помниш.
Мислейки си за тази свършила приказка..

И така болно,ще ти е и на теб някой ден,когато мен ме няма..
Така ще ти е трудно да дишаш,да преживяваш сам.
И така болно ще ни е поотделно..
 

Read Full Story...

Потънала с главно "П"

И да изкрещя ,това което беше в сърцето ми нямаше да помогне за щастието в душата ми.

Прикрепената дума с главно Л не помагаше на положението, в което бях изпаднала.Толкова надълбоко бях загазила в тази каша, че ако някой ме попита :

Как си?

Аз:100 метра надълбоко в неговото сърце.

И не ме питай "Как съм?", защото да си призная победата над духа ми , е като да си призная, че съм инато магаре. Никога!

Силите ми се изчерпваха от усилия да се измъкна ,да не пропадам толкова ,но уви вече съм там.

И уви няма връщане назад.

Какъв изключителен завършек на деня!

Read Full Story...

4 и 3

43 са километрите,които ни разделят. Били са и 2 000,но при тези проклети 43 повече боли .Не знам защо,но тровят ми душата всеки път ,когато ги изминавам. По отделно са нищо 4 и 3,както с теб сме. Отделени един от друг сме празни атоми ,лутащи се из света.А заедно 43 сме унищожаващи един друг от любов,докато един от двамата не бъде съсипан. И така и ги изминавам тези километри,мислейки си как всеки път ме изяждат отвътре и аз съм беззащитна ..само за тези 43 км..

Read Full Story...

Dark and Bright

Dark is the night and my soul with it.
Bright are my thoughts and the skin you have touched.
I surrender over you ,take me with you,
seek my eyes ,feel my heart.
I have been trying to keep it together,no use in that.
Live the moment i have been thinking,seeking the unexpected.
What a dream come true seeing you..What a nightmare forgetting you?!
Won't you stay a little more,till I no longer feel the need of you..

Read Full Story...

Чувство

Чувстваш се някак изгубен в този сив свят.Луташ се,търсиш изход от лабиринта ,но не намираш.Кривиш си душата ей така,за грешните хора просто за да не си сам.Каква загуба на време ,не е ли?
Искаш нещо истинско,мило,искрено от душата,а срещаш принцове на бели коне,мамини чеда..Усещаш самотата на ново ниво в живота си,до такава степен,че не се издържа.Искаш да си сам с някой,самотата ти харесва,но с някой..Да си мълчите ,когато ти е нужна тишина,но да знаеш че е до теб.
Притискайки това чувство близо до себе си,мислейки за него и мечтаейки си за него го усещах повече реално.
Рицаря на магарето идваше и щеше да ме спаси в тази приказка най-накрая щеше да убие дракона,който поддържаше моята самота.
Спасена до второ нареждане.

Read Full Story...

Замяна на въздуха с цигарен дим

Запалих цигара,гореше в нощта,както аз всеки ден.Тя беше единствената светлинка в мрачната нощ,дъжда и светкавиците даже не променяха нещата.Те се съчетаваха с душата ми и усещането ми за света.Буря,която не можеш да овладееш,камо ли да спреш.Пушека излезе на пресекулки ,както минаваха и мислите ми в главата.На части бързо идваха и изчезваха в тази нощ.Слушайки капките падащи по студената земя,реших да осмисля положението си още веднъж,палейки следващата цигара.Метнах безнадеждния фас на земята и се отправих към най-тесните кътове на ума си.

Идвах и си отивах от всички,както дъжда.Сразявах всички с присъствието си и оставях следи от себе си ,че съм била тук.Някак все едно не искам да бъда забравена,когато си тръгна,но си тръгвам всеки път.Оставам толкова,колкото да ги съсипя до край,колкото да ме запомнят за цял живот и всеки път ,когато се чувстваха зле и разочаровани,да се сещат за мен.

Имах нужда,да унищожавам всичко по пътя си,да не остава живо цвете или цветно местенце.Мрак и хаос настъпваше след мен,както се чувствах аз така исках и другите.

Егоистично..

Нужда от сила,власт го наречете,не ми пука.Бях емоционално унизена през целия си живот,не знаех какво е да си нормален.
Не познавах истинския свят и чувствата на хората.
Знаех само унищожението.
Слабите места на хората и техните най-съкровени тайни.
Мъст може да е или надежда да ме разберат,аз не зная.
А и никой няма да разбере.

Read Full Story...

Твоите очи,твоите ръце

Искам да не те оставям.

Искам да не мога да го гледам в очите,само защото ме дразни погледа му .

Влюбения му поглед пълен с желания и играещ си с моя пламък. 

И не искам да го докосвам, защото може и да не мога да го пусна.

 Как не искам да бъда до лудост привързана към него.. 

Аз за него да съм въздуха без който не може..

Ти и аз да сме торнадо,да се самоунищожаваме с един поглед. 

Страст,пламък,ярост и всичко друго да забравим.

Read Full Story...

Who are you?

Can you all truly know the answer to this question?

Be cereful how you answer,cuz If you lie,then you only lying to yourself.

I have been asking myself this for ..as long as I can remember and I can tell you with a hand on my heart that I can't answer correctly even now.

The hardest part about life Is getting to know the real you,the part that will scare even the closest people to you.Taking it deep in your soul is so challenging,it takes time so you can handle all the aspects of you.

This is part of the evolution that you can't avoid.

The key is to love yourself first.

Read Full Story...

Ще съм тук,ако ти потрябвам

   

И когато първите лъчи на слънцето пробегнат през прозореца,ти няма да си до мен.

И щом се сбогуваме,ще е за последно,като

прощално писмо при самоубийство.

Това тук не е любов,а погубване на живот.

Тук не свършва нашата любов,а нашият живот.

Ти няма да си цял,нито аз.

Погубихме се ,за една любов,за едно чувство

и сега се разпадаме по-отделно.

Качествено и на частици,които никога не ще се съберат.

Ти не ме помоли да остана и аз не попитах дали да остана.

На ината си пропиляхме цял живот,в една изпарена от реалността илюзия.

Свят без теб,не е свят за живеене,но надеждата последна умира,както и моята любов към теб..

Явно не и при теб..

Read Full Story...

Спирка на Любовта

"Чувствах се прекомерно близо до двамата натъжени влюбени на автогарата.Бях се наместила на самотната седалка в автобуса,винаги сядах тук , за да нямам близост с хората и да започнем да се питаме въпросите "Свободно ли е?" .Наблюдавах ги как си говорят,момичето нежно се мотаеше в краката на момчето,пробутваше близостта си.Той разговаряше по телефона нервно,сякаш се караше,но тя така предпазливо го гледаше в очите,някак все едно на нея и се кара. Промълвената псувня от устата на момчето,стресна момичето и се възпротиви рязко,от което предизвика в него акт на нежност,премятайки леко косата и от едната страна на другата.В този момент изникна мисъл в мен,тя прегръщайки го за сбогом предполагам,че мечтаеше за още 5 минути с него,както и той с нея.А аз седях на самотната седалка,молейки се никой да не ме заговори,взимах от на момичето бонус времето с любовта и.

Тук и сега тя можеше да ме мрази,защото цял 1 час повече щях да прекарам в едно пространство с него,а тя ще се прибере с насълзени очи и ще мечтае за още 5 минути.

Не е ли интересно от тази гледна точка?"

Read Full Story...

Doll with cold face

You think of me like a doll with no mind,

You act like a can't control my own body.

My hands could be wrapped up in strings,

but my soul is free.

Don't be fooled by my empty looking eyes,

We can play our fair game all day and night.

Not bored even a little bit of you,

or your feelings too.

Read Full Story...

No coming back

Светът около мен продължаваше да се върти независимо дали аз бях се спряла или мислите ми.Даже и да се бях поспряла някъде за минута,изминаваше цял час докато се намеря отново.Кръговрата ме преобладаваше до степен непоносимост,а светът продължи да не разбира нито една моя мисъл.Спрях с теориите за себе си,както и за постъпките си.Тази земя ще ми покаже на какво е възможна,тези сиви облаци ще ми покажат бурята ,която ми предстои.А всички тези хора, ще упорстват да ме изненадват по-начин,който не съм мислила за възможен.
Светлините на града нямаше да изгаснат,както и моят блясък в очите.Ще премигам от време на време ,може и да затворя очи няколко пъти за да си почина,но да се откажа няма да бъде лесно.
Изключваш за света около теб и да размишляваш за минали постъпки,някак вече почти забравени..

Света около мен няма да спре и аз да спра и да се моля да го направи.

Вдишай и издишай..

Read Full Story...

Питанки

"Малки градове с тесни улички и празни алеи. 

Хора с тесни умове и празни сърца. Заминава ми се, тук няма нищо за мен."

-Лолита

Няма какво да ме задържи в този тесен свят ,хора с ограничени представи. Трябва ли да ме задържи нещо специално, трябва ли да се задържа към представата ,която е в главата ми?

Нужно ли е толкова мислене и мъка да се създава ,такава суматоха?

Не успявам да определя ,категорията към която трябва да се отправя.Свободна или поддържана от представи за минало и бъдеще?

Къде принадлежа?

Новото ме привлича ,прикрива мъката ми ,но за колко дълго всъщност?

Последните ми постове са изпълнени с въпросителни и питанки ,сякаш ще получа отговор от някой.Ще бъда насочена към правилния път ,по който трябва да вървя.

Read Full Story...

Знам ли?

Размазаните дървета и тъмното залязващо небе на нежния ден винаги ме е карал да се чувствам някак тиха и спокойна.И когато се озова на спокойно и тихо място,не се чувствам добре.Не се чувствам себе си.Всеки път ,когато се почувствам така ,което е често се моля някой да ме разбере какво се случва с мен.Да ми каже защо съм такава,защото и аз искам да разбера.Лош човек ли съм?Неосъзнато лош човек ли съм или пък го осъзнавам?Защо?

Не знам дали ще съм ,като другите.Ще имам прекрасен живот,ще имам семейство,дали ще съм щастлива?Искам ли го?

Не знам..

Не знам..

Единствената дума ,която излиза в съзнанието ми е:Свобода

А нямам ли я в момента ,тази велика свобода.В клетка ли съм затворена?Решетки ли са ми сложили?Какво искам?

Ако само можех да споделя ,с някой който разбира,който МЕ разбира.

Монолог,вечен монолог..

Не мисля ,че мога да продължа дълго така ,не се справям с нормалното,с обикновеното,с реалното.

Read Full Story...

Symptoms

Coldness has two side effects The one is loneliness and the second is safety. I am satisfied with both..I've always been caring both of them through my life. This is not a symptom for my sickness . This is my pill for life.

My senses are at the highest at this time of the day.

Those kind of night makes me feel strange,kind of different.

Traveling in the dark and not hearing a word from what others tell me,I feel bad.

Bad for not knowing where my place is.

Should I feel so not in place?

Read Full Story...

Къде?

Усещаш тишината на нощта,прихващаш звуците на щурците и трепетите на мистерията.Лунната светлина те кара да се чувстваш неузнаваем,някак друг човек в кожата си.
Както беше и при мен в тази мистична нощ,усещания на лудост.



Прекарах седмици в стаята си,изливах болката от раздялата ни,от изчезването му.Превръщах се в сълзите,които се стичаха по мен,мъчещи се да се отърват от този товар на плещите си.Никой не можеше да ме измъкне от черната дупка, в която се бях озовала.
Така и реших сама днес, за това и станах от стола си до прозореца и закрачих към долния етаж.Трябваше ми въздух,вкус на свобода или на освобождение. Запътих се право към задния двор, някак не осмисляйки какво точно правя.Крачейки толкова премрежено, в средата на декември посред нощ ,но останех ли тук с мислите си щях да се побъркам до степен, която и аз самата няма да успея да се измъкна. Отворих непохватно вратата,връхлитайки ме страшния студ на зимата.Усетих прилива на енергия преминаваща през кожата ми,навлизайки в костите ми,вътре в душата ми.Затичах се към дърветата,боса без яке,без уютната топлинна от вкъщи,отправях се към спасението си.Усещах го там някъде,студа не беше пречка в този момент,сетивата ми бяха изтръпнали при неговото изчезване. Нямах нужда от друго освен вятъра, който ме брулеше в нощта, това ми подсказваше че съм все още жива,дишаща.
Мислите ми се връщаха към него, образа му,миризмата му..Замайването последва веднага, след усещането на ръцете му в косите ми.Запънах се и се строполих на колене в гората,сред калта.
И ето ме тук, сред нищото , сълзите ми се стичаха по лицето ,но вече бях привикнала с тях. Както и с липсата му, болката в гърдите ми, дълбоко там където няма лек, няма лекарство което би могло да помогне.Зарових ръце в почвата, все едно щях да открия отговор на въпросите си,наведох лице все едно има някой, който може да види унижението ми. И винаги стигах до една и съща редица въпроси, които вървяха ръка за ръка в ума ми.

"Коя съм?"

"Къде си?" 

Read Full Story...

Омаеана

Устните ми те усещат още преди да си ги допрял,

Уханието ти ме омайва още преди да си се доближил,

Кожата ми настръхва преди да си изрекъл и дума.

И после ме питаш:

Как си?

Добре..

Тези усещания в мен са добре,

повече от добре.

Искащи повече от теб.

Движа се тромаво,правя крачки преплитайки думи и крака.

Мислите ми са тромави с теб, не съм себе си.

Омайвай ме така,съвършено 

тъй превъзходно.

Да не помня, че има свят без теб 

и усещане друго освен твоето.

Read Full Story...

Absorbing the pain

I sensed his control on me,it was so frightening.Holding my hands on my face so i cannot realise what is happening with my life.He was my life.The cold weather found it's way into my room,and i felt it deep in my soul.
It was the beginning of winter,but my window was wide open .You'll ask why..i'll answer. Breathing is very hard for me these few days,the cold somehow helps me not to feel all of the things that i am hoping to avoid.It was the middle of the night,not sure if i have slept at all,my eyes were open or closed.My self control was not on for days now.Keeping my mind up to date was so hard,my words wouldn't come out of my mouth.
And here is the rain coming,not just outside, but in my eyes ,down through my cheeks..
I got my last powers in my feet and got up the bed,walking through the corridors of my house towards the porch. Felt like a ghost in this house,everything was soaked up by him.Wearing nothing ,but big lousy T-shirt ,opened the door to the back yard.Hearing the drops of the rain fell , revealing,walked in the rain like all the pain was washed away.Drop ,drop and another drop of heart broken pain.
Absorbing all this power i started running from my back yard towards the big trees in the closest forest.The black hole i was starting to get in was not something i have ever sensed.
Running from the past ,dropping all my problems in this rain was the only way.

Read Full Story...

Черногледи мисли

Сякаш ново начало и незабравен край едновременно.

Чувам дъжда да капе по ламарината на двора.Усещам лекия полъх на хладнина от прозореца в хола. Притварям очи на дивана,опънала крака и завила се с меко одеяло.Обвиваме се в надежда за по-слънчев ден,поемаме миризмата на свежо начало и отливаме миналото.

Протягам се още веднъж,сладостта на този момент е неописуем.Чайника изсвирва ,с което ме уведомява да стана от това прекрасно удобство. Изправям се ,така плавно както капките от дъжда мокрят цветята ми на двора.Едно една нова мисъл: "Поне няма да се наложи да поливам цветята на двора." Престъпвам към кухнята,махайки чайника,грабвам остарялата си чаша за чай ,която е с размерите на купичка за супа.С чашка от чай в ръка,облегнах се леко на отворения прозорец,гледайки как дъжда отмива всичко.
Тук се замисляш,ами да ново начало и всичко нали?Ами ако не отмива,а създава нови проблеми.
След дъжд мислим дъга,слънце,свежест,но ако е кал,влажност,задушно време.Ако го погледнем така,не не можем,защото така ако го гледаме ще ни нарекат черногледи хора. Може и да имаме ,такива мисли не е грешно.
Не сме грешни да мислим нещо различно от общото мнение.

И така останах в размисли и дъжда продължи до смрачаване,така и не дойде дъгата ,нито слънцето..

Read Full Story...

You Own Me

I've been falling down

Down in the darkest and deepest love i've had ever known

Call me baby one last time

Tell me you love me for my needs

Save me from these dark days i have been into

Save me with one last kiss 

One last word

How do I make you stay?

What do I have to do for you to last?

And maybe nobody knows you 

and nobody ever will

But baby I don't want to,

just stay as long as this love dies

Give me pain and laugh

Tell me about your hardest times,

and make me regret all the times i wasn't by yourside

Baby

You Own Me

Read Full Story...

Луда

Срещахме се ,като капките дъжд посрещаха земята.От време на време,така ненадейно,непланирано.Нуждаехме се един от друг ,както земята от глътката свежест на дъжда.

Работихме на едно и също място,но никога нямахме истински контакт,както до сега.Не се бях замисляла за теб,до този момент.

Начина по който вървеше,очите които обхождаха капките дъжд и цигарения дим ,който се опитваше да се слее с нощта.

Аз вървях бавно,имах нужда от тази свобода,да се порадвам на красотата на света.Бавни крачки,които ме караха да се чувствам неконтролируема,силна.Капките промиваха лудия ми ум и заместваха мислите за него.Пречистваха душата ми,от мъката която ме обграждаше от мислите за бъдещето.

Ти бързаше,бягаше ли от мен или от дъжда ,не мога да бъда сигурна.Явно не обичаше изненадващия дъжд,това ме караше да мисля как би приел,моите чувства.

Явно бягайки..

Почти ме подмина със забързаната си крачка,когато моето тромаво тяло се спъна в камъка,който щях да видя ако не беше ти.

Залитнах..

Затворих очи и се предадох пред падането си,падах си по теб и явно се приземявах на земята,така че се отказах да се боря.Да се боря с чувствата си и с гравитацията ми.
Странно обаче,не чух ужасното "Пляс" ,което би трябвало да се чуе ,когато се приземя в огромна локва.Щом се престраших да отворя очи,срещнах нещо още по страшно от локвата.

Твоите очи..

Сини,като капките дъжд,които се приземяваха върху нас.На сантиметри от лицето ти,а сърцето ми в гърлото ми.

Божке,прати ми сили ,защото това тук щеше да ме кара да се изчервявам до края на живота ми.

-В този дъжд,няма място за разходки.Ти си луда.

Това бяха твоите думи.И бяха адски на място,защото по дяволите бях луда по теб..

Read Full Story...

The Art Of Love

"They’re staring at each other like how an artist stares at their masterpiece."

He sees me as a piece of art,he doesn't talk about me, like a human.

I'm a masterpiece of his mind, not a soul partner for life.

My Alfa, My all

My lover, My soul

Mark my words I will always love you,my Alfa.

I will always be by your side, keeper of my heart.

I am always missing you,my dear lover.

Keep in mind, that I am yours till the day i die.

Read Full Story...

Life

"Normality is a paved road: it’s comfortable to walk, but no flowers grow."

—  Vincent Van Gogh

When i think about this quote,i really do agree with it.I don't know about you all..

I am overthing it like,if there is no arguing and fussing about in your relationship,is it really that perfect or it's not worth to fight for?

Or you feel good where you are in your life.Your job is well-paid,aprtment on very good price and your new crush is buying you flowers on your second day and you think about it and say:"Wow,i am really good where i am now!" But then you think about that dream you had when you were just finishing high school.."I want to travel the world and write about all those amazing people who can't get their voice high enough."

And that dream is all gone now,right?

You there who wanted to be a professional dancer, or you who wanted to work as a vet and help animals in danger..

Where are you now?Are you at a good place?

Do you feel comfortable or you want to go into the wild and explore flowers?

The one thing i have learned in life is,if you want to see the pretty flowers and sunny sky,you have to work hard and get out of your comfortable zone.

Everything you have done by now in your life ,everything you have achieved it's good for you and your family,but if you don't feel happy with your job or the city you live in.

Change it!

Change the job,change the city,for god sake change the men if it has to..Just be happy where you are!

It's you that matters and your dream.Everybody want to see flowers all around them.

Read Full Story...

The best lonely nights I had

Seeking his touch 

Spending most of my nights with my cat alone at home were pretty much ..lonely.Watching TV and eating junk food was all of the fun i had.

But when he came into my life and in my apartment...Oh Lord,nights that i can't forget even if i beg .

The way he always leaned on the kitchen bar watching me feed the cat,always looking so "I am the God you were waiting for!"Keeping his head high like he knew what he could do to me with those eyes and hands.Smile is lurking on his face as i finish with the cats feeding.Keeping his eyes on me the whole night,every step i made and he would be there to see it.

And the very first time we touched,our bodies matched perfectly.

My hands in his messy hair,my lips on his neck and body all over him,like i've done this with him all of my life.

Like we've been practicing this for years,nothing could go wrong.

The heat in the room was increasing ,and i hadn't turned the air conditioner on.I was able to get few deep breaths on as he was kissing my neck,but most of the nights i was not able to breath at all.

I can't continue more,because my breathing is getting worst.

But the memory of those nights and those hands..gosh,they give me the best heartbeating ever.

Read Full Story...

Why don't you stay?

Why don't you stay?

Wouldn't you rather be kissed by me?

Wouldn't you rather be in my arms?

I would spend a day in misery ,than being away from you.

Your love would be the last thing i would want to see and feel..

Wouldn't you rather be with me?

Wouldn't you rather sleep by my side?

Read Full Story...

Всичко с теб

С теб..

Искам да танцувам в пълна дискотека,но само твоите ръце да усещам около мен и само твоите очи да ме обхождат..

Искам да се измокря,като малко дете под дъжда,да тичаме и да се смеем без да ни интересува за останалия живот..

Искам да пътуваме,само двамата из нови градове ,из нови места,опознавайки себе си и живота около нас..

Искам да изживея всяка минута от живота си,с теб така както само по филмите сме гледали..

Така,както само по книгите сме чели..

Твоите целувки в 01:00 часа през нощта да ме будят,така сладко,както никой друг шоколад..

Твоите прегръдки да ме задушават,така както кислорода около мен е ограничен,но само ти да си..

Твоите очи да ме гледат,все така неустоимо,да не напускаш моето обкръжение,да не се отдалечаваш..

Да ме обичаш..

Да ме искаш и да искаш тези неща,както аз така силно ги желая..

Read Full Story...