Знам ли?

Размазаните дървета и тъмното залязващо небе на нежния ден винаги ме е карал да се чувствам някак тиха и спокойна.И когато се озова на спокойно и тихо място,не се чувствам добре.Не се чувствам себе си.Всеки път ,когато се почувствам така ,което е често се моля някой да ме разбере какво се случва с мен.Да ми каже защо съм такава,защото и аз искам да разбера.Лош човек ли съм?Неосъзнато лош човек ли съм или пък го осъзнавам?Защо?

Не знам дали ще съм ,като другите.Ще имам прекрасен живот,ще имам семейство,дали ще съм щастлива?Искам ли го?

Не знам..

Не знам..

Единствената дума ,която излиза в съзнанието ми е:Свобода

А нямам ли я в момента ,тази велика свобода.В клетка ли съм затворена?Решетки ли са ми сложили?Какво искам?

Ако само можех да споделя ,с някой който разбира,който МЕ разбира.

Монолог,вечен монолог..

Не мисля ,че мога да продължа дълго така ,не се справям с нормалното,с обикновеното,с реалното.