Променлива константа

Вгледайте се в отражението си. Виждате ли това, което сте искали преди 5 години?

Искал ли си този образ, който фигурира пред теб?

Може би представите за образа ни се променя всеки път, щом света се промени. Възможно е да не сме постоянна константа.
Да се променяне след всяка преживяна любов.

Read Full Story...

Не свикнах с тишината.

Тихата ми натура не приема настиналата тишина между нас. 
Очите ми шарят по капките дъжд, които се опитват да измият вече омърсената ми душа. Докоснах се до най- тъжната страна на историята. 
Прекъснах контакт с любов, която беше пазена и крита от света. Крих ме я от хора, които могат да ни я отнемат.Без да осъзнаваме, че тези "хора" сме ние.
Мога да лъжа света, че така ми харесва. 
Тук, сега.
Но пък моя свят свикна с лъжите ми. Боже, а те колко много са били..
А защо връщайки се в ума ми, като спомени те чувствам като у дома?

Read Full Story...

Океан

Настроенията ми могат да се сравнят с океана. Няма кой да му каже кога да е спокойно, кога бурно. Кога да унищожава и кога да радва. Никой не може да го командва. Всичко зависи от него. Дълбочината му е недостижима, някак не докосвана от човешкото око. Душата ми се оприличава по-дълбочината на океана. 
Защо трябва да унищожавам всичко, в което вярвам. Навик да разочаровам хората, които държат на мен. Заприличвам на нещо, което избягвах с години. Но така ми липсва свободата, така искам да имам всичко, което си пожелая. 
Свободно да дишам чистия въздух, и дробовете ми да усещат лъхащия студ на предстоящата зима.
Ръцете ми да преобладават червеникав цвят от снега, който се сипе.
Непознат да ми отвори вратата, на път за кафето което така неустоимо желая сутрин. Да се усмихнем един на друг, без да тая срам.

Read Full Story...