Игра с демони

Мисълта за мен,напуска ли те?

Подлудява ли те?

Останаха ли ти някакви други мисли,освен за мен?

Мислиш ли как те целувам в тъмната нощ?

А за ръцете ми по цялото ти тяло?

Всички мръсни мисли гонят ли пламъка в очите ти?

Нека ги прогоня,мили!

Ще помогна с една дума и едно докосване,

ще поиграя с твоите демони ,както ти умееш с моите..

Болката е част от играта,нека играем заедно,

да се позабавляваме,като за последно..

Пламък до пламък,страст до страст..

Read Full Story...

Нека бъдем ние и само ние!

Знаете ли,че имам интро песен за живота ми,като по филмите?Вие имате ли?Жалко ако не,защото е доста интересен ,начин да погледнеш на света.

Днес е малко преувеличена музиката,но трябва да намерим нашият стил и да не съдим другите,за всичко друго.Това е проблема на човечеството,че винаги гледа в купата на другия.А ще кажеш нещо и веднага някой ще оспори думите ти.Искайки да се изкажеш,ще спреш,защото някой ще чака да те смачка на момента,да потъпка мечтите ти и идеите ти.

Свят,който насърчава идеите,креативността и оригиналността ни,те ни снижават до такава степен,че самите ние вярваме само в еднаквото,в стереотипното.

Без снимки,без излишни приказки.

Днес,може да съм сериозна,може да не говоря за любов и как ми липсва някой,но това тук е сериозно.

Всеки ден искаме да се докажем пред някого,искаме похвала..уважение за изградената личност,която сме!

Повярвайте ми,в края на нашият живот,единствено осъзнаваме,че никой друг освен самите нас не бива да допринася за нашето самочувствие,нашата гордост със самите нас.Ние знаем,цената си и не е нужен никой друг,за да го докаже!

Бъдете различни,бъдете себе си във всеки добър или лош смисъл,защото ние сме тези,които ще решим как ще живеем и умрем!

Read Full Story...

Утро с ухание на рози..

 Главозамайваща зараза е той,

Нощно увлечение е той,

някак неизживяно детство в едно.

Смея се и танцувам сама,

лигаво и преувеличено,с усещане на влечение към него.

Щастие в самотата намирам,

но с него предпочитам да го имам.

Червени рози,любов и страст в едно,

ненагледно утро на нежност и разкош.

Как копнея неговата самота,

как желая неговата грижлива красота. 

Read Full Story...

Кой да забрави?Аз него или самата себе си?

Забравях себе си,след срещата ми с него.Очите ми шареха по малкото звезди,които се виждаха тази студена февруарска нощ.Бях на нашето място,студа проникваше дълбоко ,под кожата ми,но мислите ми не бяха там.Заровени в неговите прегръдки,неговите смешки,забравях собствените си нужди.Какво ми направи!?
Не успявах да съсредоточа,мислите си на нищо друго освен неговия допир до кожата ми,сякаш ме хваща ток,настръхвах цялата.Усещах присъствието му ,усещах дишането му на врата ми и усещах погледа му върху тялото ми.Пронизваше душата ми,от хиляди километри,не мислещ за здравето ми и за здраво ми слеещия ми ум,ако останеше нещо от него..
Какво правиш?Това беше най-често задавания ми въпрос последните седмици.Наистина,както си мислех,че правя?Определено мисълта да се влюбвам я нямаше,неспособна съм,но това привличане.Откъде се взе то?!Исках неговия поглед,другите не ме задоволяваха вече по начина,по-който неговите думи,като обикновен поздрав или най-обикновен въпрос:Как си?
Страх ме е,но ме е страх до лудост,че ще поиска това от мен:обич.Ще го поиска,а аз не мога да му го дам.Докосвания от любов,думи казани от сърце..любов,като по филмите.Мамка му,не го умея.Не мога да споделям мили думи,не успявам да задържа никой,пък да не говорим за любов.Повредена съм,машинката онази за любовта,не работи,настроена е на функционална любов.Такава,в която той ще получи,това което аз реша и аз ще взема,това,от което имам нужда.Функционална за кой?
И как го заблуждавам,че имаме бъдеще,как се мамя самата аз?!
Мисля,че за тази вечер станаха прекалено въпросителни и удивителни в главата ми,трябва да се махна за известно време.

Read Full Story...

Разказ 1.

Той се приближаваше с лека стъпка,а моето дишане беше накъсано,някак вече забравено.Боже,защо ми го причиняваш на мен?Очи черни ,като нощта,гледаше право през мен и пронизваше всяка моя мисъл.А знаеше ли как преценявам ръцете му около кръста ми,притискащи ме страстно?Или устните му впити в моите,със сладко горчив вкус на уиски?Щом се приближи достатъчно,се доближи до врата ми и в същото време обгърна кръста ми.
-Здравей,бебчо!-целуна врата ми,и цялата топлина се разля по тялото ми.Как ми действаше само!-Какво прави днес?-попита ме небрежно,подхвана ме за ръката и се отправихме към колата му.
-По работа,нищо интересно.-вървях равно до него,опитвайки се да не го зяпам,защото щях да се спъна,като първата идиотка.Той отвори вратата и ме изгледа многозначително,щом се спрях и го зяпнах.Какво правя аз,с мъж като него?Единствено,този въпрос ми се въртеше в главата.Той беше Бог,в истинския смисъл на думата.Начина ,по който се държеше,беше някак средновековен,забравен,толкова вежлив и отзивчив,но и наперен ,знаещ какво има и как да го използва.Определено флиртуваше с всяка жива жена на планетата,само с присъствието си на Земята.Намествайки се на седалката,наблюдавах походката му докато заобикаляше колата отпред.Вървеше така все едно,ти натяква „Аз съм Адонис,а ти какво човек ли си?”,а аз съм в колата на този Адонис и следя всяко негово движение с потекли лиги.Мамка му,Катрин!Какво направи?!

Read Full Story...

Липса

"Омръзна ми да заблуждавам липсата ти с шума на града и музиката.Писна ми да прикривам липсата ти с усмивка на лицето и небрежни мисли за други."

Read Full Story...