С всичките му думи той ме караше да се чувствам добре,но с мълчанието му се чувствах още по-добре.Точно тогава виждах погледа му,виждах блясък в очите му и всички не изречени думи се изливаха на вълни през тях.
Всяко докосване беше ново усещане,прекрасно наслаждение.И точно вчера един такъв момент,който искаш да спре да го оцениш колкото се може по-дълго и да го запаметиш.
Свърши вечерта,момента си остана в сърцето ми и той също.
Моментите ,които с други съм мразела и избягвала с него тичам към тях като на маратон.
