feel

 

I ruin things

That's my element

Seeing my bad side you might want to

Run

You might think of leaving me

Being the bad one suits me

Feeling this kind of way is the only

way i can feel

Bad and alone

I just can't get away 

Read Full Story...

Забързан живот

Обичах да идвам на това място,от тук виждах всички светлини и целия град.Харесваше ми да имам чувството на власт,да знам че имам контрол над нещата.Запалих още една цигара,поех дълбоко дима навътре,но и студа се шмугна дълбоко.Щях ли някога да свикна с това чувство,че нежеланите мисли винаги се промъкваха в лудия ми ум?

Издишах,привиквайки към хаоса в главата ми. Алкохола и цигарите затъпяваха мисълта ми,понякога..Но в повечето случая болката го правеше.Имах навика да задържам неща,които ме нараняваха.

С влизането му се усети хладнината,която струеше от него.Студа не беше от вънка,идваше от душата му.Погледите ни се засякоха и ме побиха тръпки от властта ,която видях в него.Седна директно срещу мен привличайки още повече вниманието ми,не че можеше повече.Отпих още една голяма глътка уиски и претъпих всичко,което някога е имало и ще има.
Точно сега в тази задимена дискотека,притъпена от алкохол и цигарен дим и вперен поглед в него осъзнах какво искам..Неговата власт.Оставих приятелите ми на сепарето и се отправих към дансинга потраквайки с високите ми токчета.
Затанцувах поклащайки се в такта на песента,ръцете ми зашариха в небето..мамка му,алкохола действаше.
Бях се отнесла напълно в музиката и танца,когато погледнах към неговата маса,но него го нямаше..и тогава..
Усетих ръка на ханша си,този парфюм няма забравяне.
-Предизвикваш ме..-чух в ухото си,това ме съсипа.Омекнах така ,все едно съм малко дете и ми дават цял кашон сладки.-Чакай ме долу,сега.
Той потегли ,изплъзвайки се умело от тълпата и аз една крачка зад него забързах темпо.Пред дискотеката имаше бодигард,който се беше заговорил с няколко момчета.Застана до колата и ми отвори вратата,не се и поколебах за секунда.Седна на шофьорското място и запали колата.Погледна към мен и аз се загледах.
-Мисля,че ще ти хареса.-дяволитата усмивка се появи и с мръсна газ излезе от малката уличка оставайки всички погледи в нас и моя поглед в него.

Read Full Story...

Умирах си по него

Всеки път обичайки го аз умирах , от огъня който гореше в мен.
Изгарях се само от мисълта за неговия допир и за неговите целувки.
Колко време така съм преживявала без неговия допир,без неговата любов?
Колко пъти умирах без него?
И всеки път оцелявах изгубвайки себе си,
в черна бездна на болка или любов..Още се питам кое..?

Read Full Story...

Always seek love

And love shouldn't be about the kind gestures we make ourselves on holidays and birthdays 

And it shouldn't be about words and promises

The feeling you see in your partner's eyes ..

The warmth you seek in your lover's arms

All of that is called love, my friend

So show your lover little love and not the materialistic type of love,but the real where you don't need money at all.

Read Full Story...

От мен за до обичан -ия

Мислите ми се бяха оплели в някаква адски каша и не знаех как да я подредя отново. Излегнала се на земята ,слушайки музика се запитах какво точно исках от него.Трябваше да изградя точна тактика, която да предполага ,че аз знам какво искам. Предполага се ,че ако знаеш какво искаш ,то ще те намери нали така?

Той ще ме намери ли?-нов въпрос!

Настъпи пауза и тишината от слушалките проглуши ушите ми,но тогава настъпи нещо още по-лошо.

Спомени изникнаха от нищото на нощта.. 

Той до мен,аз до него 

Летяхме в студената нощ и мислите ми за "Сбогом" бяха оставени далеч от мен.Поглеждаше ме така ,че не виждаше как се заглеждах в очите му,устните,кожата,усмивката..разстоянието помежду ни,движението на ръцете му в колата..

Не мисля ,че чувах приятелите му и приказките им..поне не помня за какво се е говорело.И ако имах избор по-добре,предпочитам да съм глуха и сляпа за другата,ако той ще е до мен.
Малките въпроси,които ми задаваше : Стопли ли се ? Добре ли ти е?
Начина, по който превиваше пръстите си около ръката ми,леките усмивки,които си разделяхме..
Стоплях се,седях до слънцето и очите и сърцето ми изгаряше от чувствата,които се загнездваха дълбоко в мен.

Но си казахме сбогом и аз не казах: "Остани"..

И не знам дали боли от думите или от сбогуването.Провала настъпи много след това и така и не се дочакахме.

Не се до обичахме ,не се до гледахме..

Отворих очи и сълзите ми се стичаха:В каква пропаст съм пропаднала?

Нещо ме стискаше за гърлото,нещо спираше притока на кислород.

..И тогава отворих очи и се събудих,погледнах към него,поех дълбоко от аромата му за да го запаметя в кожата си,в сърцето и навсякъде.

Сгуших се в ръцете му и не съжалявах за една пролята сълза по него,защото живота обича смелите.Смелата аз да поема всичко в мои ръце и да си го върна,този който трябваше да ме до обича и да ме дари с шанс за пълноценен живот.

 

Read Full Story...

Борба за пълноценен живот

Имайки предвид всичко ,през което сме преминали като хора..живи,дишащи същества.Всеки е имал спад и възвишение,всеки е преживял загуба и е побеждавал в някоя негова малка борба.
Ние оставаме победители,само за това че сме живи и се борим..
Борим се за признание
Борим се за уважение
Борим се за любовта..
Идва винаги онзи момент,когато се питаме заслужава ли си да се борим за нещо,което нямаме истински възглед в бъдеще.Не виждаме всъщност дали ще има успех или не.От личен опит мога да кажа,че всичко това си заслужава.Всяка загуба,която преживеем си заслужава,защото след това идва успеха,който оценяваме още повече.
Хората,които се застояват малко в живота ти и те си заслужават ,защото занапред оценяваш тези,които наистина си струва да останат.
И най-важната тема Любов.За нея всичко си заслужава,но само ако е взаимно.Не бива да се раздаваме по грешните хора,все пак нямаме цялото време на света.
Всичко заслужаваме,стига да се борим за това ,което наистина желаем.Винаги ще имаме трудности и препятствия ,трябва да мислим за крайните резултати.

Read Full Story...

Остани

И ако си тръгнеш,къде ще ида?
И къде ще се топля в тези тежки зимни нощи?
Питал ли си се какво ще правя и как ще преживявам..
Ако си тук за по кафе-си тръгни
Ако ти се остава пък-остани,моля те
Защото ти тръгнеш ли си,едва ли ще събера парчетата след теб..
Всяка моя част се разпада само при мисълта за това..
Погубиш ли ме един път,няма връщане назад.
Няма да е същата любов,няма да е същата страст.

Read Full Story...