Знам ли?

Размазаните дървета и тъмното залязващо небе на нежния ден винаги ме е карал да се чувствам някак тиха и спокойна.И когато се озова на спокойно и тихо място,не се чувствам добре.Не се чувствам себе си.Всеки път ,когато се почувствам така ,което е често се моля някой да ме разбере какво се случва с мен.Да ми каже защо съм такава,защото и аз искам да разбера.Лош човек ли съм?Неосъзнато лош човек ли съм или пък го осъзнавам?Защо?

Не знам дали ще съм ,като другите.Ще имам прекрасен живот,ще имам семейство,дали ще съм щастлива?Искам ли го?

Не знам..

Не знам..

Единствената дума ,която излиза в съзнанието ми е:Свобода

А нямам ли я в момента ,тази велика свобода.В клетка ли съм затворена?Решетки ли са ми сложили?Какво искам?

Ако само можех да споделя ,с някой който разбира,който МЕ разбира.

Монолог,вечен монолог..

Не мисля ,че мога да продължа дълго така ,не се справям с нормалното,с обикновеното,с реалното.

Read Full Story...

Symptoms

Coldness has two side effects The one is loneliness and the second is safety. I am satisfied with both..I've always been caring both of them through my life. This is not a symptom for my sickness . This is my pill for life.

My senses are at the highest at this time of the day.

Those kind of night makes me feel strange,kind of different.

Traveling in the dark and not hearing a word from what others tell me,I feel bad.

Bad for not knowing where my place is.

Should I feel so not in place?

Read Full Story...

Къде?

Усещаш тишината на нощта,прихващаш звуците на щурците и трепетите на мистерията.Лунната светлина те кара да се чувстваш неузнаваем,някак друг човек в кожата си.
Както беше и при мен в тази мистична нощ,усещания на лудост.



Прекарах седмици в стаята си,изливах болката от раздялата ни,от изчезването му.Превръщах се в сълзите,които се стичаха по мен,мъчещи се да се отърват от този товар на плещите си.Никой не можеше да ме измъкне от черната дупка, в която се бях озовала.
Така и реших сама днес, за това и станах от стола си до прозореца и закрачих към долния етаж.Трябваше ми въздух,вкус на свобода или на освобождение. Запътих се право към задния двор, някак не осмисляйки какво точно правя.Крачейки толкова премрежено, в средата на декември посред нощ ,но останех ли тук с мислите си щях да се побъркам до степен, която и аз самата няма да успея да се измъкна. Отворих непохватно вратата,връхлитайки ме страшния студ на зимата.Усетих прилива на енергия преминаваща през кожата ми,навлизайки в костите ми,вътре в душата ми.Затичах се към дърветата,боса без яке,без уютната топлинна от вкъщи,отправях се към спасението си.Усещах го там някъде,студа не беше пречка в този момент,сетивата ми бяха изтръпнали при неговото изчезване. Нямах нужда от друго освен вятъра, който ме брулеше в нощта, това ми подсказваше че съм все още жива,дишаща.
Мислите ми се връщаха към него, образа му,миризмата му..Замайването последва веднага, след усещането на ръцете му в косите ми.Запънах се и се строполих на колене в гората,сред калта.
И ето ме тук, сред нищото , сълзите ми се стичаха по лицето ,но вече бях привикнала с тях. Както и с липсата му, болката в гърдите ми, дълбоко там където няма лек, няма лекарство което би могло да помогне.Зарових ръце в почвата, все едно щях да открия отговор на въпросите си,наведох лице все едно има някой, който може да види унижението ми. И винаги стигах до една и съща редица въпроси, които вървяха ръка за ръка в ума ми.

"Коя съм?"

"Къде си?" 

Read Full Story...

Омаеана

Устните ми те усещат още преди да си ги допрял,

Уханието ти ме омайва още преди да си се доближил,

Кожата ми настръхва преди да си изрекъл и дума.

И после ме питаш:

Как си?

Добре..

Тези усещания в мен са добре,

повече от добре.

Искащи повече от теб.

Движа се тромаво,правя крачки преплитайки думи и крака.

Мислите ми са тромави с теб, не съм себе си.

Омайвай ме така,съвършено 

тъй превъзходно.

Да не помня, че има свят без теб 

и усещане друго освен твоето.

Read Full Story...

Absorbing the pain

I sensed his control on me,it was so frightening.Holding my hands on my face so i cannot realise what is happening with my life.He was my life.The cold weather found it's way into my room,and i felt it deep in my soul.
It was the beginning of winter,but my window was wide open .You'll ask why..i'll answer. Breathing is very hard for me these few days,the cold somehow helps me not to feel all of the things that i am hoping to avoid.It was the middle of the night,not sure if i have slept at all,my eyes were open or closed.My self control was not on for days now.Keeping my mind up to date was so hard,my words wouldn't come out of my mouth.
And here is the rain coming,not just outside, but in my eyes ,down through my cheeks..
I got my last powers in my feet and got up the bed,walking through the corridors of my house towards the porch. Felt like a ghost in this house,everything was soaked up by him.Wearing nothing ,but big lousy T-shirt ,opened the door to the back yard.Hearing the drops of the rain fell , revealing,walked in the rain like all the pain was washed away.Drop ,drop and another drop of heart broken pain.
Absorbing all this power i started running from my back yard towards the big trees in the closest forest.The black hole i was starting to get in was not something i have ever sensed.
Running from the past ,dropping all my problems in this rain was the only way.

Read Full Story...

Черногледи мисли

Сякаш ново начало и незабравен край едновременно.

Чувам дъжда да капе по ламарината на двора.Усещам лекия полъх на хладнина от прозореца в хола. Притварям очи на дивана,опънала крака и завила се с меко одеяло.Обвиваме се в надежда за по-слънчев ден,поемаме миризмата на свежо начало и отливаме миналото.

Протягам се още веднъж,сладостта на този момент е неописуем.Чайника изсвирва ,с което ме уведомява да стана от това прекрасно удобство. Изправям се ,така плавно както капките от дъжда мокрят цветята ми на двора.Едно една нова мисъл: "Поне няма да се наложи да поливам цветята на двора." Престъпвам към кухнята,махайки чайника,грабвам остарялата си чаша за чай ,която е с размерите на купичка за супа.С чашка от чай в ръка,облегнах се леко на отворения прозорец,гледайки как дъжда отмива всичко.
Тук се замисляш,ами да ново начало и всичко нали?Ами ако не отмива,а създава нови проблеми.
След дъжд мислим дъга,слънце,свежест,но ако е кал,влажност,задушно време.Ако го погледнем така,не не можем,защото така ако го гледаме ще ни нарекат черногледи хора. Може и да имаме ,такива мисли не е грешно.
Не сме грешни да мислим нещо различно от общото мнение.

И така останах в размисли и дъжда продължи до смрачаване,така и не дойде дъгата ,нито слънцето..

Read Full Story...