Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

четвъртък, 27 септември 2018 г.

, , , , , , , ,

Комплект



На момента чувстваш, че този човек ще те накара да покориш света. В даден миг, мислиш че можеш да преминеш и през най-лошото стига той да е до теб. Тези моменти са наистина единствените, които  правят една връзка значително ценна.
Онзи момент, който заспивате заедно прегърнати и не може да си представите да сте на друго място. Малки неща, като целувка по челото преди да си тръгнеш. Сладкия кикот, който те кара да изкараш от себе си щом каже нещо мръсно на публично място, тайно в ухото ти. Ей така, просто му е хрумнало.
Всички богатства може да си ги вземете, не са ми нужни. Той ми е лъскавата кола, голямото имение на плажа и хилядите пари в банковата сметка. 
Той е пълния пакет.
Всичко, което съм искала.

вторник, 25 септември 2018 г.

, , , , , , , ,

Ненаситно близо



Прекъсваш мислите ми, препускаш толкова бурно из сърцето ми.
Постоянно сърцебиене ми причиняваш и все пак не спирам да те търся.
Всяка мисъл за теб ме задъхва,
Всяка мисъл за нас ме побърква.
Притеснително е колко често в сънищата ме прегръщаш.
Толкова ли ненаситно може да бъде всичко?

неделя, 23 септември 2018 г.

, , , , , , , , ,

Любов на думи



Трябва ли да се изрекат много думи за да се обясниш в любов?
"Обичам те!" - включва ли се към думите, които трябва да кажеш за да докажеш твоята любов към дадения човек?
Предпочитам много други начини за обосноване на твоята вярност и отдаденост.

Искам те! Нуждая се от теб! Уважавам те! Добро утро, слънце! Идвам! Добре ли си?

Има толкова други начини, а всички хора правят грешните неща и после с "Обичам те" залепят счупени сърца. 
Само ако я опишеш тогава ли става любов?

Колко жалък начин на изрязяване..

, , , , , , ,

Можем ли, любов?



Септемврийски вечерен бриз погалваше леко косите ми, очите ми бродиха през гледката на терасата. Чашата вино беше на приключване, а мислите ми се лутаха през тази прекрасна вечер. Мислех за дните, в които бях безразборна. Бях дете. Тогава не мислих какво трябва да кажа или какво се очаква да кажа. Думите се лееха, правих неща които сега бих се замислила. Пуших и пиех с неподходящите. Може би наистина ти трябват много жаби и гьолове, преди да уцелиш принца. И то не точно принца. Едва ли някой може да попадне веднага на принц, попадаме на жаба с по малко кусури от другите. Натъкваме се на човек, без който не искаме да се будим сутрин и не без който не желаем да заспиваме вечер.
Този тип търсим .
Но това не е края. Отново след време идва съмнението.
Ще прецакам ли всичко Отново?
Ще бъдем ли вечно така?
Тази любов , означава ли завинаги?
И може би един от най- важните въпроси: Може ли да си обещаем вечна любов?
Нещо, което не зависи от нас за обещаване ли е?

сряда, 12 септември 2018 г.

, , , , , , , , , ,

Спасение или преодоляване?

 
Мислите ти са замъглени, а очите ти блуждаят по пътя. Чудиш си в състояние ли си да издържиш на още изпитания, които ти престоят. Дали не е по добре да изчезнеш от познатото, все едно да заличиш самия себе си. Не би ли било добре?
Затварям очи, студения септемврийски вятър брули сълзите стичащи се по лицето ми. Не знам причината за тези сълзи, може би те са единствените, за които не знам причината. Усещах прилив на емоции, които можеха да ме ударят толкова реално в лицето. Не мисля, че ще съумея да издържа на прилива. Вълните от емоционалност бяха прекомерно жестоки. Блъскаха и с шум се трупаха на брега, сякаш няма връщане назад. 
Друг ще каже имаш нужда от помощ, а аз ще кажа защо всичко жени трябва да бъдат спасявани? Това ли е смисъла на живота ни, чакаме някой да ни спаси?

събота, 8 септември 2018 г.

, , , , , , ,

Свят без теб

Цял ден нека бъдем сляти,като
Слънце и луна се преплитат в нощ и ден.
С теб не ми е нужен никой,
Само ти и кислорода, който дишаш.
С кафе да ме събуждаш,
С целувки да ме преспиваш.
В сънищата ми искам да влизаш,
Време без теб не желая да прекарвам.
Какво бих правила в свят без твоята любов?

петък, 7 септември 2018 г.

, , , , , , ,

Една любов

Едни ръце са ми любими,
И само те са ми мили.
Две сърца тупкат,
А сякаш е едно.
Две души се обичат, 
А сякаш е едно се преплитат.
Цял живот има да търся любов, като тази.
Така неуловима и така неустоима.

четвъртък, 6 септември 2018 г.

, , , , , , , , ,

Наблюдател в собствения си живот

В черно-бял филм участвам,
Но от трето лице.
Още се чудя, кое ми  е бялото и черното
Кое ми е милото и кое ми е колкото?
Ти ли си ми щастието или аз сама трябва да го открия?
В лицето на всички виждам едно черно петно, не знам кои са но и не желая да разбирам.
Ти си моето бяло, ти си моя филм.
Дали ще е щастлив края или ще поема грешен завой, кой знае?

вторник, 4 септември 2018 г.

, , , , , , ,

неизказано сбогом

Толкова много болка се е насъбрала в мен, че не знам как би трябвало да я преодолея за една вечер. От години се очаква да съм силна, овладявах ситуацията, правех се на заета. Ще отмине казах,  Ще ми олекне повтарях.
А, мамка му как боли. От дете го преодоляваш и всичко държиш, стискаш. Мачкаш назад в ума си, да не посмее никой да доближи там, където никой не си допускал.
Удря ме, като от ясно небе. Не мога да спя, не мога да дишам нормално. Претърпявам всичко на ново, не успявам да се справя, не съм като преди. Не съм онова малко силно момиче.
А толкова ми се иска да съм, толкова силно желая да мога да овладея ситуацията.
Да си кажа: Спри и лягай.
Но очите ми щом видят мрак го виждат, толкова ясно и се събуждам от видението.
Ще ме свива, ще ме души, ще ме гони цял живот може би това чувство.
На самота, на неизказано сбогом.
Неизречени думи, проклинащи всеки ден от живота ми.

понеделник, 3 септември 2018 г.

, , , , , , , , , ,

3.

Мога да пиша за минали любови, мога и за сегашни да пиша. До сега нали това ми бяха темите. Любов.
Но пък има ли смисъл, едната идва и си заминава и идва следващата. А аз какво правя ли? Изживявам всяка все едно съм 3-то лице в цялото действие. Помня всеки един момент, всеки един дъх все едно съм била отстрани и съм записвала всичко.Всеки един участник в 3-те истории е реален и ако се познае, нека просто отдаде минута на любовта, която е била и  никога няма да бъде.
1. 
Вървяхме по една тъмна алея в град пълен с блещукащи светлинки.Държеше ме за ръка и покорявахме поредната ни мълчанка. Не беше нищо лошо, с теб често си мълчахме. Просто обмисляхме бъдещето, жадувахме го. Седнахме на нашето място, скрито зад купчина храсти, един срещу друг, не си пускахме ръцете. Бяхме деца, може би за всички други, но за нас си бяхме големи. Големи в любовта, големи на думи, големи на мечти. С една целувка замечтавах за нас, как бихме били след години..
2.
Седях до теб в колата, не смеех да кажа и дума, след като ще е последната не мислех, че е редно да я изрека аз първа. Приех факта, че си заминаваш, може би с идеята че нищо няма да е като преди. Твоята импулсивност, твоя нрав, твоя хумор, твоята обич. Може би лесно щеше да се промениш..
Запомнях всяка една глътка въздух и всяко едно премигване. Не исках да пропусна, нито един миг от този последен спомен. Караше, като луд. Харесвах това в теб, пречистваше мозъка ми, адреналина ми се покачваше, наистина осъзнавах чувствата си. Премислях прекалено много в моя живот, но точно в този момент с теб забравях за подробностите. Просто се радвах на момента.. И как си мислех, че може да продължи.. Някак вечно..
3.
Моменти, като този не се забравят. Когато толкова много чувства са вложени от едната страна, а ти не можеш да ги усвоиш, не можеш да им се нарадваш. Мислиш си искам това. Живота те прецаква и в един момент искаш друго. Искаш пак това, и после не. Въртиш се в кръг и даже не знаеш как се излиза от там. Какво се прави, когато любовта се изчерпа?
Кога всъщност спираш да обичаш? Възможно ли е?
Как се справяш със ситуацията, която ти си предизвикал? 


неделя, 2 септември 2018 г.

, , , , , , , , , , , ,

Приказки за любов

Чувала съм толкова много приказки за идеалната любов. От малка ме заблуждават колко прекрасна е тя. Крехко малко дете, витаеше се из облаците по хубавите измислици за принца и принцесата.
Докато в реалния свят, любовта има много по различно понятие. Срещаш се с толкова много неправилни, за да намериш онзи, който всъщност не знаеш дали няма да ги разбие сърцето. Слушаш хорски глупости за безкрайни дни на щастие, как един човек ще е за цял живот. Щастие и нищо друго.
Любов в днешно време е компромиси, грешки, скандали, раздели и събирания. Любов е изневери и губене на доверие.
Любов е нещастие.
Любов е далеч от приказка, тя е просто мистична приказка, с която радваме малките деца, че нещата ще станат по-добре когато пораснат.
А дали?