Помниш всеки един момент от вечери , в които всичко около теб е било блестящо и красиво. Но не в смисъла на луксозно и материално, а в смисъл на истински жест от признателност. Не тази любезност ,която си разменяме по пътя или в кафенетата, когато си кимваме за поздрав. А от онази любезност , в която човек те разсмива или отнася всичко само за да те види ,че си по-добре.
И нали ви казвам помниш дима, помниш крясъците , помниш смеха , помниш нервите , помниш студените нощи ..
Мириса на тютюн, студа запълващ смутната тишина.
Но не знаеш, това което имаше там и това което помниш достатъчно ли ти е?
