Само аз и ти, който и да си.

 Опитваш се да визуализираш на толкова много представата си за любов, че вече е станало, като едно голямо клише. А ти се иска само да чувстваш, без празни приказки. Тези празни нощи пълни с толкова много излишни думи. Имаме толкова пропиляно време. Хората са казали, любовта не се говори, не се разказва, тя само се показва.
А ние къде сме?

Любовта за мен е спонтанна, стига си я планирал. Не ми казвай какво ще правим след време, какво ще сме след 5 години. Кажи ми какво сме сега?
Говорим си за чувства, които никога не са съществували и за бъдеще, което никога няма да имаме.
Голямата грешка при нас, ако мога да ни нарека така беше, че въобще допуснах такова монотонно нещо да попречи на двама ни поотделно.

За мен любов е всичко.

Това е да си лудо, ненормално, безумно влюбен в човека до теб.

Да ти тупти сърцето, при всяка целувка.

Да ти се подкосяват краката, при всяка негова мила дума.

Да го погледнеш и да му блестят очите в отговор.

Да има искра.

Да има страст.

Да има власт.

Да има война.

Да има секс за примирие.

Да сте аз и ти, но заедно.

Без това нас.

Без граници.

Без обществени намеси.

Без техните правила.

Без други.

Само аз и ти..