Привличане

Очите му проследяваха всяко мое движение

те бяха хаотични и синхронизирани.

Както и ние с теб, бяхме като магнит с две страни.

Ту се привличаме, ту се отблъскваме.

При всяко мое движение поглеждах към зелените му очи. Не ги отлепяше, не искаше да загуби момента, искаше да запомни всеки един мой стон и всяко едно докосване.

Очи, докосване, дъх на секс.

Винаги си мислил за такова усещане, от което да не усещаш краката си с дни и да си главозамаян с часове.

Read Full Story...

Няма граници

Пламенно се губихме един в друг. Устните жадно изкупваха греховете ни.
Съвпадахме си само в този аспект. Нямаше как да станем нещо повече, защото не бяхме такъв тип хора. Искахме си свободата, въпреки всичко което се случваше между нас.
Кино, колата, у нас, у тях и още някое друго местенце.
Мамка му бях загазила с това момче, със зелени очи. Затънала в желанието, в страстта на този мръсник. Предизвикваше най- лошото у мен и ми харесваше.
Ръцете му по мен, устните му навсякъде, дъха му пречи да се концентрирам... и така лесно се вмъкваше в сънищата ми.
Съня ми се губи вече от седмици, но не ми пречи щом той е причината.

Read Full Story...

Незживяни моменти

"Тези черти изострени, тези очи молещи. Как да им устоя? Как да се противя?"

Как ми се иска лудо да се влюбя.

До самозабрава да се любя.

От мислите ми да не излизаш.

Продейки в сънищата ми. 

И как ми се иска с целувките ти да заспивам.

С усмивката ти да се будя.

Смеха ти да гали моите уши.

Море от изживявания, да се преливаме в летни нощи.

А зимните ни вечери да са обсипани с топли ласки.

Така ми се живее, леко и неохотно.

Така ми се влюбва, лудо и неусетно.

Read Full Story...

Правилна грешка.

Вглеждайки се от този непознат прозорец разбирах колко смесени чувства имах. Този приятно непознат лежеше на леглото в тази полуосветена стая от светещите лампи на улицата. А аз увита в едно подобие на риза се вглеждах в празната улица.
Замислих се дали може една грешка, да ми придава толкова хубави мисли.. И дали докато извършваш такова прегрешение към себе си би могло да е толкова правилно в същото време. 
Врътнах очи и осъзнах колко много премислям ситуацията, в която бях изпаднала. 
Мамка му беше хубаво..
Бегла усмивка се прокрадна по мрачното ми лице и разбрах, че правех грешките най-правилните решения в живота си.
-Красавице, връщай се тук!- сънено с този прелестен и гърлен глас, а звучеше толкова нежно през моето съзнание. Леко се отскубнах от стената и на пръсти престъпих право в прегръдките му.
Може би нямаше да остана вечно тук, може би и не исках, но беше временно решение до следващата ми грешка.

Read Full Story...

Очите му.

Погледите са бегли, колкото да запомниш момента.
Очите блестят така, все едно за първи път се виждаме.
А ръцете не смеят да докоснат от страх да не свикнат с допира. Със страх да поискат повече..
Нещо, което и двамата не можем да си дадем.
Отместваме точно, като по график погледите си.
Пропускаме думи, които искат сладко да се плъзнат в разговора ни.
Неизречени, желани изречение на страст и чувства.
И както хората са казвали: 

"Очите.. те крещят най-силно, когато мълчанието е оглушително."

Read Full Story...

Има слънце в края на тунела

И не ме разбирай погрешно, но това го пиша за онзи с цигарата.
Който вечно остана мой, който вечно беше там.
И не ме съдете, но явно вечно търсих него във всеки следващ.
Не искам да бъда груба към минали любови, ценя всичко, което съм научила за себе си и за тях.
Ценя опита, който придобих и как си патих само аз си знам. Всички, които не ме оцениха, всички които ме нараниха. 
А с него как се карахме само, както с никой друг.
Бяхме огън и вода, бяхме гръм и буря. Бяхме всичко.
И помня как седяхме по коридорите в училище, о помня усмивките, помня подминаванията. 
Избягвах представата, избягвах реалността, защото стане ли прекалено реално, аз го съсипвам. Исках да видя всичко лошо, което живота беше подготвил, исках да стана силна. Исках да превъзмогна гордостта си, ината си, колкото мога. Исках да се променя.
И всеки спомен, който се сещам за него, е че той никога не си тръгна, просто ме изчакваше.
И не искам да ви бъркам с търпение, защото това не беше търпение. Беше друго..
Няма да издавам всичко тук, все пак..
Но..

Ти с цигарата, ти с усмивката, ти с устремения дух, ти с милата душа, ти с голямото сърце..

Може и да пробваме, все пак ..

Нали сме големи, нека ни съди света за грешките ни.

Въпроса, на който искаше отговор от много .. много време.

Read Full Story...

Само аз и ти, който и да си.

 Опитваш се да визуализираш на толкова много представата си за любов, че вече е станало, като едно голямо клише. А ти се иска само да чувстваш, без празни приказки. Тези празни нощи пълни с толкова много излишни думи. Имаме толкова пропиляно време. Хората са казали, любовта не се говори, не се разказва, тя само се показва.
А ние къде сме?

Любовта за мен е спонтанна, стига си я планирал. Не ми казвай какво ще правим след време, какво ще сме след 5 години. Кажи ми какво сме сега?
Говорим си за чувства, които никога не са съществували и за бъдеще, което никога няма да имаме.
Голямата грешка при нас, ако мога да ни нарека така беше, че въобще допуснах такова монотонно нещо да попречи на двама ни поотделно.

За мен любов е всичко.

Това е да си лудо, ненормално, безумно влюбен в човека до теб.

Да ти тупти сърцето, при всяка целувка.

Да ти се подкосяват краката, при всяка негова мила дума.

Да го погледнеш и да му блестят очите в отговор.

Да има искра.

Да има страст.

Да има власт.

Да има война.

Да има секс за примирие.

Да сте аз и ти, но заедно.

Без това нас.

Без граници.

Без обществени намеси.

Без техните правила.

Без други.

Само аз и ти..

Read Full Story...