Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

четвъртък, 28 януари 2016 г.

, , , , , , , , , , ,

No Happy End



„Преживявам добре след теб,студа ме преследва,от липсата на прегръдките ти,но спомените ме топлят достатъчно.Проблясващата нощ от зарята ми напомня на очите ти в онази мразовита нощ,как нежно ме галиха със срамежливия си поглед.Как нежно обгърна самотата ми с ръцете си,че забравих как света около мен отрича нас и нашата любов. И преживявам без теб,липсата на разговорите ни в 4 през нощта още ме преследват.Милите ти целувки с проблясък на бъдеще още ги сънувам.Справям се,някак се чувствам благодарна от цялата тази приказка с „No Happy End.По силна ме прави липсата ти,някак осъзнавам колко всъщност съм ти била нужна.”


вторник, 26 януари 2016 г.

Сбогом



Заспивах с представата,че той е до мен.
Сънищата ми бяха той и само той единствено.
Събуждах се с представата,че днес ще е деня, в  който ще се засмеем заедно и ще си пропилеем деня заедно.
Ще ме прегърне , както никога преди.. Ще хвани ръката ми,така че да не ме изпусне никога.
Но ето,че той е далеч от мен и аз така сама пилея дните си.
Сънищата ми са спасението от реалността и реалността е ад за душата ми.
И помня дните ,в които той с поглед приплетен в моя разказваше шеги..
И как със страх хващаше ръката ми,сякаш бих отхвърлила неговата молба за близост,за нежност..


И как си тръгна с едно „Чао” ..и как нямахме повече време за пилеене и повече прегръдки за споделяне!

вторник, 12 януари 2016 г.

, , , , , , , , ,

Alone and fearless


I wanna be alone,but at the same time searching for someone.Feeling so tired from all those relationships,all that "loving".
Keeping myself was the hardest thing, i thought i will loose my own love for me from loving and careing about others.Now i can feel so free and fearless.Trying to find the thing that makes me happy,without him or them.

понеделник, 11 януари 2016 г.

, , , , , , , , , , , , , , , ,

От нея.


До него..
Счупиха ме на много места,пречупиха душата в мен,скъпи мой.Как се живее със прекършен дух?Как продължаваш да дишаш,да обичаш и да вярваш?
Спираш,изтръпваш към всичко.Избягваш любовта,бягаш от доброто,защото всичко е илюзия,една огромна и мазна измама,която иска да те хване неподготвен.Иска да те прекърши,както успя с мен.Смачка ме,до степен,която не мислех ,че мога да стигна.Толкова ниско ниво не мислех,че съществува,но не беше там проблема,че съм там долу.Главния проблем беше,заради хората,които бях там долу,заради тези които се считаха мои близки,ценни хора за мен.
Тогава,скъпи мой,доверието ти пада по-ниско от теб самия и живота ти не се преобръща 360 градуса,а се преместя в цяла различна вселена.
И се изправящ и продължаваш,но с идеята да мачкаш всеки,който застане на пътя ти и ти се пречка.Пречка става любовта,защото ставаш слаб чрез нея,в пречка се превръщат хората,защото всеки иска да открадне нещо от теб и да те измами.
Живота ти минава,така самотно,но сигурно.
И не съди,мили мой,защото причиненото на мен,може и теб да достигне и ти да паднеш,но да не успееш да станеш.Тогава имай надеждата,че там ще съм аз да им стъжня живота,че са те накарали да се съмняваш в самия себе си.

Тя..

неделя, 10 януари 2016 г.

, , , , , , , , , , , , ,

Блуждаещ поглед


Запалваш цигара, така безгрижно и мен ли ще обичаш, така убийствено? Да те боли, да те мъчи, но да ме искаш пак и пак.. Вървиш така забързано, от мен ли бягаш или от възможността да ме обичаш?
Света е забързан достатъчно, ти намали темпото, за да ме настигнеш и не ме изпускай.
Веднъж пуснеш ли ме, ще ме изгубиш завинаги.
Нараниш ли ме, ще ме нараняваш вечно, защото няма да се задържиш.
Болката и страданията ми са познати,
искам любов да усетя.
Така мил и така безгрижен, от това ли имам нужда? Знам ли от какво имам нужда? А какво искам?
Погледнах за последно в очите ти и тогава си казах:
"Ще се нараним, обичайки се до кръв!”
Виждайки надеждата ти за обич, вярата ти в доброто и точно този поглед, който търсеше истинската мен, даже и частица, след всичките изградени стени.

сряда, 6 януари 2016 г.

, , , , , , , , , , , , , ,

Тя.


Питайки се всеки ден ,защо и е нужна вода и храна, тя си блъсна главата във възглавницата и незабележима за другите мисъл за него мина през ума и.. А защо ти е нужен той? Така между другото се запита тя, нетърпелива за този отговор отново заблъска глава.
Имаше нужда от една цигара, вино и свежа мисъл, която да отпрати мислите за него.

Цигарата, щеше да задими положението и да замъгли реалността, виното да потопи болката на дълбоко, а свежата мисъл да създаде илюзията ,че той вече е забравен.
, , , , , , , , , , , , ,

След теб..


Помислял ли си си ,че никога няма да ме зърнеш..тогава трепвало ли ти сърцето?
И че никога няма да ме докоснеш,както нощен някога в леглото?
Боляло ли те жестоко вътре в теб?
Пеперудите в стомаха,умирали ли са една по една от всяка твоя лъжа?
Ако ли не ,не ми говори мили думи повече,не ме целувай така и не ме прегръщай все едно не искаш да ме пуснеш!
Защото моята душа гори всеки ден без теб и моите очи. изплакаха цяло море от липсата ти.
Всеки ден ако мислиш поне веднъж за мен,то дано е болезнено,то дано да е изпепеляващо.Пламъците от тях да стопят леденото ти сърце и може би един ден да стигне болката и до твоята душа.
Защото всяка моя хапка е безвкусна и всяка моя крачка е непоносима.
Животът от мен е изтръгнат,сякаш никога не съм дишала.Никога не съм живяла..никога не съм усещала и чувствала.Някак изживяно хиляда нощи и милион пъти.