Всичко,което ни заобикаля ни подсеща за нещо или някой.Беше момента,в който седях и цигарения дим ме подсети за онзи момент..
В колата се чуваше единствено радиото,тишината между нас беше оглушителна.Поглед към него и обратно го насочих към пътя.Не го задържах дълго ,защото нещата които се сещах щяха да ми развалят настроението ,а не исках това.
Не се докосвахме ,не говорихме мили думи-ние бяхме демони,които просто имаха нужда един от друг от време на време.Самоунищожението ни беше вродено.
И все се търсихме ,погубвахме се и всеки по пътя си.Телефона ми звънна и беше като пауза на тишината.
-Къде си?-беше друг "демон".
-Имам работа,затварям.-думи,кратки и точни,които ги чуваха прекалено често.
Той заби рязко спирачки и спряхме.
Мамка му,отново...
-Излизай!-той излезе,затваряйки бясно вратата.Премина разстоянието от неговата врата до моята за нула време и отвори моята врата.
-Слизай от шибаната кола.-беше бесен.
-Я се дръж прилично.Да не съм ти поредната в списъка?!-изказах се отново,като вървях по много тънка нишка и си играех с нервите му.
-Онзи беше нали?Колко са?Мамка му,не се ли спря?Какво трябва да направи човек за да не му лазиш по нервите?!-говоренето му беше забързано и остро,обикаляше напред назад ,но в края ме погледна и зачака..
-Ти не си единствен,приемай го!Не съм такава..
Мълчание.
И точно тогава настъпи момента,който запомняш за дълго време.
Той избухна към мен и ме блъсна във вратата на колата,притисна устни в моите.Не ми позволи да мръдна,докато не източи всичко живо в мен и спря..
-Кучка.
-Олигофрен.
Той удари ръката си в колата ,точно до главата ми и просто се качихме в колата и потеглихме все едно нищо не се е случило.
Тази цигара,която запали точно в този момент се запомни,като никоя друга тогава.
Мразехме се до дъното на душите си ,както винаги сме.
