Възможно ли е сред тълпата да се чувстваш по-самотен от всякога?
Преминават през мен, като полъх. Усещам единствено допира им, без чувства, без капка морал. Хората остават отпечатък по теб, по начин който остава спомени в съзнанието ти.
Спомени така коварни, така натрапчиви.
В нощи, като тази сред тълпата те карат да искаш да избягаш. Да се разпаднеш, без задръжки и без всякакъв морал да си го върнеш за всичко, което някога са ти причинявали.
0 коментара:
Публикуване на коментар