Изричам сбогом, любов

Нежно поглеждам към него

Нежно поклащам глава

Не виждам смисъл да се обесняваш сега

Прехапвам устни, както преди

Но осъзнавам, че нищо не е като преди

Прехвърлям спомени, дни и месеци наред

Не виждам нищо, което да ме задържи

Отмятам леко глава, пак се замислям за това което смятам да изрека..

Решавам за минута време и изричам сбогом на нашата любов.

Read Full Story...

Неизказано сбогом

И днес няма да има снимка, към коята да напиша мислите си и да ги подредя така хубаво, както преди. Днес ще нахвърлям всичко, като на бяло платно.
Имаш моменти и спомени от миналото, които може би се забравят малко по трудно от други и в това няма нищо лошо.
Като например един спомен, който може би вечно ще помня.
Бях малка,на възраст която други деца не осъзнаваха и не преживяваха това, което налагаше моята малка глава да осъзнае.
Ще ме извинявате, но не мога да кажа повече защото ми е трудно да го напиша пък какво остава на глас да го изрека. Поради този спомен и още много други, в момента не съм толкова добре в сбогуването и не съм толкова опитна и отдадена в обичането. Виждайки от малка, колко всъщност е прецакан живота и да ти отнемат най-милото от малка и си задаваш милион въпроса : Какво лошо сторих? Моя ли е вината? Възможно ли е на такава малка възраст да направиш нещо толкова лошо, че бог да те наказва с най-лошото? И ще усетя ли такава болка отново? Ще ми се случи ли пак?
И после моля ви се, не ми говорете за проблеми и не ми казвайте колко ви липсва детството, защото моето беше най-прекрасно и най-ужасно за по-малко от секунда. Така се завъртя, че не знам ако ми предложат да се върна да преживея хубавото, не мисля че ще имам силите да преживея раздялата и спомените отново в главата си. Сърцето да ти се къса ма милион парчета и да се чудиш от кое да подхванеш за да стане малко по поносимо.
За това моля ви се , не ми говорете за проблеми, защото аз живея с такава болка, едно неизказано сбогом ми тежи от години..

Read Full Story...

Секунда да осмислим

Чувство за бягство там някъде далеч от всичко, което те кара да мислиш излишно. Не от някой определен човек или от някое конкретно събитие, просто ей така. Понякога просто ти идва прекалено, дали ще е навалицата в автобуса или пренаселената стая у вас. Искаш да усетиш самотата, да усетиш мълчанието. Улици пълни с хора, които не те познават, не знаят какво си направил или какво искаш да направиш. Не ги интересува. Просто имаш нужда известно време хората да спрат да питат : Как си? Имате ли това чувство у вас?

Да усетите слънцето, как леко си проправя път рано сутрин по кожата ви. Да се заслушате в птиците, които се реят и нямат капка задръжки къде ще потеглят на следващото си приключение. Моменти, като тези да оцениш наистина колко е важно понякога мълчанието и просто да отдадеш секунда на всичко да спре, да вдишаш дълбоко и издишаш.

Защото всичко се нарежда, независимо колко се стараеш или колко пренебрежително подхождаш към въпроса.

Read Full Story...

До главния герой в кошмара ми.

Кожа върху кожа, всяка твоя клетка се впива в мен. Поемам въздух и с въздишка се отмятам от леглото, посветена на поредния кошмар. Плувнала в спомени протърквам чело с ръка.

 Това така не може да продължава.

 Изправям се и се отправям към прозореца, мрак. Поглеждам часовника, отново е 03:00 през нощта. Събуждам се от един и същи кошмар вече в продължение на седмици. Облягам се на студената стена, кожата ми гори, как искам да охладя бушуващия огън в мен. Вън валеше, отмиваше мръсотията от поредния ден. А за спомените дали има подобен метод, защото съня сериозно започва да ми липсва.
Решавам в момент на афект, сядам на бюрото в хотела посягам към парче хартия и молив и започвам:

" Пиша на теб, главния герой от кошмара ми..

Кажи името ми, произнеси го на глас, докато никой не е около теб..

Кажи "Обичам те!" в момент на самота.

Припомни си моменти, места, улици, неказани думи..

И колко още пъти са ти нужни да съсипеш съня ми, за да изчезнеш завинаги?"

Read Full Story...

Нещата се объркват.

"Ще сме заедно в лошо и в добро. Ще съм до теб винаги, когато имаш нужда! "

Говорят ни празни приказки години наред и после щом се появи правилния тип, питат те: Защо не ми вярваш?

Чувайки правилните думи от грешния човек може да промени перспективата ти за цял живот..

Вече не съм, като преди.

Мислех си, че винаги ще съм мила, сладка и ще съм прехласната от живота и чудесата, които ни предоставя. 

Но нещата се объркват по пътя към щастието срещаш хора и обстоятелства, които променят мирогледа ти.

И си мислиш, че тези думи " Обичам те!" винаги ще значат : "С теб съм в лошото и доброто!" 

Но света се променя и тези думи променят смисъл си на : " Искам тялото ти, то е по-важно от душата ти!" 

Щом нещата се обърнат в такава посока, човек се извращава и се превръща в чудовище, което по добре да се радва на живота сам. 

Read Full Story...

You.

You tell me lies just so I can stay

Until the feeling of loneliness leaves you

Then you want to leave again, again and again 

How many times is enough for you to break my heart?

To crush my soul and beat up every little crack of love I have left.

How many times will you come back, so you can see my crying face when you leave again.

I have no words left for the feelings I had, I have no desire for this love that is already buried deep in the ground.

Read Full Story...

Без етикети

Може да го наречеш любов, но нека не слагаме етикети на случващото се между нас.

Задоволяваме интереси.

Смятаме прости сметки, без излишно мислене.

Нека не усложняваме.

Защото този бушуващ огън в мен, запален преди години

трудно ще го овладееш.

Трудно ще опитомиш дивото в мен.

Гъста мъгла обгръща истинското ми АЗ 

и няма начин да видиш онова, 

което толкова дълбоко крия.

Read Full Story...

You got what i want, you know i do too

Черна рокля, разхлабено самоуважение и разрошена коса. С няколко думи си спомням нощ, която не е за забравяне.

Нощта беше само наша. Очите ти не се отделяха от мен, аз бях твоята сензация за нощта. Нямаше значение събитието, на което присъствахме. Черната ефирна рокля, високите токове , твоя черен, паснал точно по мярка костюм. 
Ние имахме собствена игра, в която правила и хора от външния свят не участваха.

Само аз и ти.

Танцувахме, устни преплетени в думи, които може би няма да помним на другата сутрин или може би няма да имат значение. Но точно тази вечер трябва да бъдат казани, да ни заблудят или разсеят от външния свят.
След час въртене покрай бара, танци и приказки с излишни хора, се измъкнахме.
И ако ме питате преди няколко месеца, даже не бих си помислила, че този човек  може да участва такава голяма роля в моя живот.

Read Full Story...

Дявола си пада по мен

Гъделичкаше сетивата ми, начина по-който се чувствах с него.
Пренасях се в рая и ада едновременно, защото знаех колко грешно, но и колко е хубаво.
Той беше, като сладоледа, който не бива да ям когато съм болна. Разсейваше всяка моя малко останала разумна клетка в тялото ми.
Не съм си падала по приказките никога, запълвам излишното с действия. 
Излизам и взимам това, което ми е нужно.
Този прекрасен грях ( ТОЙ) беше в главата ми от доста време и сега е мой. Ще си греша, колкото ми е кеф, защото колко живота имам по дяволите?
Ще съгреша по всеки възможен начин и на всяко възможно място с него.
Всичко, което вършиш е подредено и хаотично едновременно. Ти си нежен по толкова дяволско влудяващ начин, че можеш да ме подлудиш.
Всяко докосване, всяка изречена дума е толкова подредена, все едно като пъзел запълваш всяко местенце.

Read Full Story...