До главния герой в кошмара ми.

Кожа върху кожа, всяка твоя клетка се впива в мен. Поемам въздух и с въздишка се отмятам от леглото, посветена на поредния кошмар. Плувнала в спомени протърквам чело с ръка.

 Това така не може да продължава.

 Изправям се и се отправям към прозореца, мрак. Поглеждам часовника, отново е 03:00 през нощта. Събуждам се от един и същи кошмар вече в продължение на седмици. Облягам се на студената стена, кожата ми гори, как искам да охладя бушуващия огън в мен. Вън валеше, отмиваше мръсотията от поредния ден. А за спомените дали има подобен метод, защото съня сериозно започва да ми липсва.
Решавам в момент на афект, сядам на бюрото в хотела посягам към парче хартия и молив и започвам:

" Пиша на теб, главния герой от кошмара ми..

Кажи името ми, произнеси го на глас, докато никой не е около теб..

Кажи "Обичам те!" в момент на самота.

Припомни си моменти, места, улици, неказани думи..

И колко още пъти са ти нужни да съсипеш съня ми, за да изчезнеш завинаги?"