Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

вторник, 19 септември 2017 г.

, , , , ,

Всичко си ми ти



Гледайки към небето, виждам едно единствено нещо
И то е вселената,
преплитащите се страстно облаци
Звездите ,многобройни там блещукащи
Слънцето сливащо се любовно със земята
Луната гледайки ме тъй самотно и нещастно, мрачно .. 
И всичко това си ти, любими
Ти си моята вселена,
Любим се по залез ,тъй романтично
и погледите ни се преплитат с всеки един допир,
а отделно сме тъй самотни, нещастни и всичко над нас е мрачно.




събота, 16 септември 2017 г.

, , , ,

Сега

Спирам да питам защото не ме бива
Да се интересувам да питам как си да обичам ,не ме бива Силните сме така можем всякак
И ако ще си тук, бъди си не ми пречиш
Аз ще съм си там както съм била
Сега и преди

четвъртък, 14 септември 2017 г.

, , ,

Питаш ли ме..?

И понякога ставаш непознат за човек , който е бил толкова за теб. Биваш заменен за центове, биваш забравен за малки мигове. Обич ли е да се унищожаваш , обич ли е да прощаваш? Сънищата ти са изпълнени с въпроси, към кой са зададени? Питаш ли ме дали обичам или дали забравям? Питаш ли ме какво ми е да рискувам цяла една любов?

неделя, 10 септември 2017 г.

, , , ,

You can't..

If you could say everything that's on your mind,
wouldn't be that little bit of a trouble?
If I can do everything I want,
wouldn't be that wonderful ?
But nothing works the way we want to.
And not everything is what it seems to be.
I am I, but are you... you?

понеделник, 4 септември 2017 г.

, , , , , , ,

Най-истинският момент от теб и мен

Може да прозвучи изтъркано, но това което ще напиша днес ще е посветено на някой. 
Този някой ще се познае по написаното от мен по-долу.

Беше още преди да започне с теб всичко сериозно,беше преди година може би две.
Поредната късна нощ ме изкара от вкъщи,помниш ли?
Онова тромаво момиче с рошава къдрaва коса, което толкова си падаше по теб,помниш ли?
Беше последния ти ден преди да си заминеш,още си го спомням, като че ли беше вчера.Събрахме се с твои приятели и прекарахме нощта в някакво заведение ,някъде там в нищото .
Стоях на стола до теб , шум и смях се чуваше около нас ,а ти се обърна към мен и ме попита:
"Студено ли ти е?"
Помниш ли?
Е тези думи и до сега ми стигат да ме стоплят, когато ми стане студено.

А на теб студено ли ти е без мен?