Косата и се спускаше,по кичури върху голата й плът.Така нежно докосваща,невинната й кожа,така девствена.А моите ръце,при всяко докосване я нараняваха,все повече,а тя така невинна оставаше и им се наслаждаваше.Ах,този неин мирис,миришеше на свежа сутрин след тренировка на дъжда.Мокър,свеж,изморен,но и някак бодър,така се чувствах покрай нея.Ентусиазма й ме изморяваше,но и някак мотивираше,а тези нейни шарещи очи така пърхащи ,опознавайки света около нея.Исках я до болка,но и до болка я наранявах..Ах ,кучи син!Как можех да си позволя да я оставя на друг?Друг да я докосва,друг да я милва и да и шепне мръсни думи в студените декемврийски нощи.Тя е толкова,чуплива,неустоима как бих позволил някой да я нарани или обича,както аз не мога?Не!
По-добре в моите ръце,унищожителни,от колкото в прегръдките на друг мръсник.
