Идва
онзи момент,в който и да искаш да кажеш нещо,нямаш думи.Не са ти останали,нито
мисли,нито срички.Искаш да изключиш света от себе си и да потънеш в дън земя.
Да
се махнеш от хората ,които ти вредят и даже тези,които не го правят.Просто да
се махнеш..Да заминеш,да кръстосваш пътищата и нищо да не те задържа.Да нямаш
никой,само себе си.Без никой да ти предлага идеите си,мечтите си и своите
мисли,а само твоите единствено ти.
Хората,колкото
и да искат да помогнат понякога имаш нуждата да си сам.Да можеш да се
отпуснеш,твоята слаба страна да излезе,но без никой да я вижда.Годините
изграждане на стена,която да те предпази от света и хората,не помага в някои
случаи,но няколко дни на слабост насаме може и да спомогнат.Ние
всички,обгърнати от щита на измамата и маските,ние човеци в тела на чудовища.
Как
преживяваме живота си в измама,смъртни човеци?
0 коментара:
Публикуване на коментар