In the name of chaos

In the name of art we made this war

Out of chaos we started this love

Call me love, tell me that I'm yours

Yell at me how bad things can get

if I'm not by your side

In the name of love we made this chaos

Out of garbage we made this beautiful 

What a waste of time?

Don't you think?

If someone asks me how our love ended

I can just tell them that there wasn't any love at all

In the name of "us" I lost myself

Out of you I made my chaos

You should be proud of the garbage you left behind.

Read Full Story...

Изгарящо желание

"Пламнали тела, страдащи сърца.
Как желая аз, с теб света да по обиколя."

Мога да излъжа, ако това ще загнезди чувствата някъде надалеч.
Мога да измамя съзнанието си, ако това ще замъгли сърцето ми.
Много неща мога да направя, но не искам.
Не искам да го пускам. Не искам от мислите си да го гоня. И от прочувствените сънища също. А страстните ни нощи, още по малко искам да прогоня.
Можейки всичко да направя, чувството да искам да го оставя преобладава.
И знаейки, че мога но не искам още повече ме заиграва.
Пламъка запалва и не желая никога да го оставя.

Read Full Story...

Съществуваш, без да живееш

Ако не се разтапящ и не гориш за даден човек, то защо живееш този живот, който ти е даден?
Има разлика между съществуване и живеене. И много малко хора намират разликата, което е тъжно. 
Ограничават се от хорски приказки, от не одобряващи погледи, от правила.. И после се питат за какво живея?

Никой няма да ти предостави нещо, за което да живееш. Трябва сам да го откриеш, сам да се постараеш. 

За мен хора без малко лудост, без малко маниакалонст са скучни. Имам предвид онези, които им хрумва и тръгват, онези които не ги слуша главата. Изперкали до крайна степен, разума се разминава до границата на лудостта и нормалното.

Аз съм спонтанна, ужасно несломима, влизам и взимам, това от което се нуждая. 

Нрава ми е непоносим и малко хора издържат на темпото ми.

Защо ти е този живот, като няма да го живееш до край?

Защо дишаш, като няма да ти за какво да ти спира дъха?

Read Full Story...

Тук и там, сега и само сега

Голямо менгеме е обхванало душата ми и ме стиска. Причината я знаем само с теб двамата. Усещаме я само ние двамата. Ръцете ми се изпотяват щом се наканя да те докосна, усещат чувството от твоята кожа настръхналите косъмчета от допира ми.
Казваш, че имаш груби ръце, а такава нежност виждам аз в тях. 
Каза, че обожаваш да ме гледаш гола..
Каза, че ме искаш.. че ме желаеш..
Обожавам да ми говориш, докато ме изучаваш.
Може за някой гласа ти да е груб, но каква сладост и страст се крият ще остане тайна, която само аз ще знам.
Зареждаш ме с електрически заряд, боже как ми действаш..
Мислите ми се мотаят из цялата стая,

ти и аз..

Тук и там..

Сега... сега..сега

Read Full Story...

Демон

Не ми говори излишно, не съм по следването на правилата.

И съм чувала, че ме наричат любовницата на дявола, но грешат.

Аз съм същински демон.

Кошмарите са ми, като приказки за лека нощ, а 

ти си мислиш, че с думи ще ме сломиш.

Огъня, който притежавам в мен би те възпламенил.

Не се застоявай.

Ще се опариш.

Read Full Story...

Какво ми става?

Не помня коя чаша на брой държах в ръката си. Мислите ми бяха насочени изцяло към момчето със зелените очи. Беше обладал мен и моята душа, толкова свирепа страст. Музиката в това тъмно място, би трябвало да спомогне за да забравя за секунда поне за него. 
Как пръстите му изучаваха нежната ми кожа.
Как леко потрепервах от меките му устни по изпънатия ми врат.
Как прошепваше тихи и кратки изрази през едва поети глътки дъх.
Учихме се да летим, а тепърва бяхме проходили.
Прекарвахме денем и нощем в мисли един за друг.
Толкова гладно поемахме всеки миг, все едно всеки момент може да останем един без друг. 
И сега се бях озовала в този бар, с тези хора, които се опитваха да запълнят неговата липса. 
Оглеждах се, така все едно бих го видяла.

Той беше звяра към моята приказка, "Красавицата и звяра" .

Бях обсебена от неговата лоша страна, защото пасваше перфектно на моите демони..

Read Full Story...