Какво ми става?

Не помня коя чаша на брой държах в ръката си. Мислите ми бяха насочени изцяло към момчето със зелените очи. Беше обладал мен и моята душа, толкова свирепа страст. Музиката в това тъмно място, би трябвало да спомогне за да забравя за секунда поне за него. 
Как пръстите му изучаваха нежната ми кожа.
Как леко потрепервах от меките му устни по изпънатия ми врат.
Как прошепваше тихи и кратки изрази през едва поети глътки дъх.
Учихме се да летим, а тепърва бяхме проходили.
Прекарвахме денем и нощем в мисли един за друг.
Толкова гладно поемахме всеки миг, все едно всеки момент може да останем един без друг. 
И сега се бях озовала в този бар, с тези хора, които се опитваха да запълнят неговата липса. 
Оглеждах се, така все едно бих го видяла.

Той беше звяра към моята приказка, "Красавицата и звяра" .

Бях обсебена от неговата лоша страна, защото пасваше перфектно на моите демони..