Неканен посетител

Нощта събуждаше,иначе заспалото в мен чудовище.Интересен контраст с привкус на ярост и самота.Изгарящата сила,която иска да излезе от мен,болка и ярост в едно.Причината,за моята нещастна съдба.
Очите ми проблеснаха в тъмнината,сърцето ми забърза хода си,дишането ми излизаше на пресекулки от устата ми.Силите не ми достигаха,за да смогна с настигащата ме вълна от неприязън.Усетих огъня,стопляше всеки кът на тялото ми,пронизваше всяка студенина в мен.
Мрак се стовари пред очите ми,нищо освен усещането на топлина и болка.Чувах всичко,усещах вятъра,листата,морето..вълните.Чувство на спокойствие,мина и отмина.Толкова бързо,колкото те се задържаха около мен..хората.Не исках и не успявах да задържа никой.Звяра в мен искаше мъст,желаеше да нарани.
Обгърната от жаждата за отмъщение,с викове посрещнах нощта и нейните неканени посетители.

Read Full Story...

Умисъл за престъпление

Слънцето залязваше и последните му лъчи пронизваха погледа ми, галеха кожата ми. Облегнах се назад, на седалката в колата и затворих очи, за да усетя тази топлина по-дълго. След, като той ми липсваше, единствено слънцето ми припомняше за топлината му. В колата не бях сама, бяха мои приятели, но в момента не ги чувах, този момент ме връщаше към толкова други по-прекрасни моменти.

Вдишах и издишах леко и незабележимо, но за мен толкова трудно...

Мислите ми шареха, както тази последна светлина за деня. Мисълта, че ще се стъмни, слънцето ще се отиде не ме успокояваше, защото знаех, че мисълта за него нямаше. Отворих очи, пронизана от пореден изблик на спомени, какво ли искаха от мен?

Беше от онези дни, в които се питаш, ами ако я няма тази липса у теб? Тогава какво?

Всеки камък и дръвче, ме подсещаше за него..

Затворих очи, отново.. Имах нужда от бягство за малко, колкото да си прочистя главата и душата.

Лошите идеи, прииждаха усещах ги и знам, че скоро щях да тръгна по-лоши пътища.

Read Full Story...