Заедно, но поотделно

Спомени минават, като на лента пред очите ми. Усмивки и проблясъци на щастие по между ни. Всички малки моменти на споделена радост. 
Задавам си въпроси, които не бива въобще да фигурират в съзнанието ми.
Аз ли бях виновна? Аз ли все греша?
Защото всички ме изкарват лошата и не знаещата какво желая. Карат ме да се съмнявам в себе си, карат ме да потъпквам самочувствието и самоуважението си. 
И как се губих в това да съм твоя, да съм там в онзи прекрасен момент, че даже се самозабравих. Забравих коя съм, забравих кое е правилно и кое е грешно. 
Сега всяка частица от мен се възстановява от несполучливото привличане между нас.
Трудно ли ни е да сме аз и ти, а не ние?
Погубване на една душа и разделянето и на две.
Каква мъка..

Read Full Story...

До последно

Не се опита да ме догониш. При всяко мое тръгване, ти не помръдна.

Аз съм свободна птица, казвах ти. И ти все ме пускаше да летя, без да се запиташ дали случайно не искам да летя с теб на свобода.

Може би ми се лети с теб?

Може би така и няма да се сетиш?

Свикнах с мисълта да не си наоколо, но ти дали ще преодолееш да не заспивам до теб?

Дали ще свикнеш с мисълта да съм пред очите ти, докато докосваш друга?

Ще отнеме време и много усилия да спреш да мислиш за хубавите ни моменти, за малките ми жестове.

И честно казано никой няма да е достатъчен да ме замести.

Но се питам едно..

Някога направих ли нещо грешно?

Някога изневерих ли?

Някога нараних ли?

Някога излъгах ли?

Останах истинска до последно.

Но се надявам при мисълта, че ме загуби да те свива нещо и да не знаеш как да премахнеш чувството.

Защото до последно не направих нищо, друго освен да обичам.

Read Full Story...

Cherry

Не умеех да овладея трепета в гласа си, щом виждах онова, което  кара очите ми да греят.
Не се справях добре с емоциите си, говорех на висок тон, смеех се с цял глас и скачах щом съм ядосана или щастлива.
И може би бях малко в повече импулсивна, но това беше истинската ми същност.

Аз бях луда и бурна и необуздано влюбена.
Защо бях влюбена? Защо бях необуздана? Защо съм такава ли?
Аз съм на принципа всичко или нищо.
Няма свят, в който опознаваш и в последствие се влюбваш или този човек е всичко за теб или е нищо. Няма средно ниво.
Трябва да  е слънцето в дъждовен ден, трябва да е дъжда в горещ юлски ден. Трябва да е жаждата, която усещаш в гърлото си. Трябва да е летния лек бриз, който докосва тялото ти и те кара да настръхваш. Трябва да ти е всичко.
Няма средно ниво!
Всяко негово докосване трябва да е екстаз, да е блаженство, да е трепет и неспиращо желание за още.
Да няма насищане, да няма отказване.
Очите ти да виждат само неговите, тялото ти да усеща само неговото. Да сте едно цяло, даже и разделени.
Ако наистина всичко това го чувствате..
То тогава сте загазили, в дълбоките мътни води на любовта..
И мили мои, остави ви само да чакате дали сте попаднали на правилния човек.

Read Full Story...