Не се справях добре с емоциите си, говорех на висок тон, смеех се с цял глас и скачах щом съм ядосана или щастлива.
И може би бях малко в повече импулсивна, но това беше истинската ми същност.
Аз бях луда и бурна и необуздано влюбена.
Защо бях влюбена? Защо бях необуздана? Защо съм такава ли?
Аз съм на принципа всичко или нищо.
Няма свят, в който опознаваш и в последствие се влюбваш или този човек е всичко за теб или е нищо. Няма средно ниво.
Трябва да е слънцето в дъждовен ден, трябва да е дъжда в горещ юлски ден. Трябва да е жаждата, която усещаш в гърлото си. Трябва да е летния лек бриз, който докосва тялото ти и те кара да настръхваш. Трябва да ти е всичко.
Няма средно ниво!
Всяко негово докосване трябва да е екстаз, да е блаженство, да е трепет и неспиращо желание за още.
Да няма насищане, да няма отказване.
Очите ти да виждат само неговите, тялото ти да усеща само неговото. Да сте едно цяло, даже и разделени.
Ако наистина всичко това го чувствате..
То тогава сте загазили, в дълбоките мътни води на любовта..
И мили мои, остави ви само да чакате дали сте попаднали на правилния човек.
0 коментара:
Публикуване на коментар