Ще съм тук,ако ти потрябвам

   

И когато първите лъчи на слънцето пробегнат през прозореца,ти няма да си до мен.

И щом се сбогуваме,ще е за последно,като

прощално писмо при самоубийство.

Това тук не е любов,а погубване на живот.

Тук не свършва нашата любов,а нашият живот.

Ти няма да си цял,нито аз.

Погубихме се ,за една любов,за едно чувство

и сега се разпадаме по-отделно.

Качествено и на частици,които никога не ще се съберат.

Ти не ме помоли да остана и аз не попитах дали да остана.

На ината си пропиляхме цял живот,в една изпарена от реалността илюзия.

Свят без теб,не е свят за живеене,но надеждата последна умира,както и моята любов към теб..

Явно не и при теб..

Read Full Story...

Спирка на Любовта

"Чувствах се прекомерно близо до двамата натъжени влюбени на автогарата.Бях се наместила на самотната седалка в автобуса,винаги сядах тук , за да нямам близост с хората и да започнем да се питаме въпросите "Свободно ли е?" .Наблюдавах ги как си говорят,момичето нежно се мотаеше в краката на момчето,пробутваше близостта си.Той разговаряше по телефона нервно,сякаш се караше,но тя така предпазливо го гледаше в очите,някак все едно на нея и се кара. Промълвената псувня от устата на момчето,стресна момичето и се възпротиви рязко,от което предизвика в него акт на нежност,премятайки леко косата и от едната страна на другата.В този момент изникна мисъл в мен,тя прегръщайки го за сбогом предполагам,че мечтаеше за още 5 минути с него,както и той с нея.А аз седях на самотната седалка,молейки се никой да не ме заговори,взимах от на момичето бонус времето с любовта и.

Тук и сега тя можеше да ме мрази,защото цял 1 час повече щях да прекарам в едно пространство с него,а тя ще се прибере с насълзени очи и ще мечтае за още 5 минути.

Не е ли интересно от тази гледна точка?"

Read Full Story...

Doll with cold face

You think of me like a doll with no mind,

You act like a can't control my own body.

My hands could be wrapped up in strings,

but my soul is free.

Don't be fooled by my empty looking eyes,

We can play our fair game all day and night.

Not bored even a little bit of you,

or your feelings too.

Read Full Story...

No coming back

Светът около мен продължаваше да се върти независимо дали аз бях се спряла или мислите ми.Даже и да се бях поспряла някъде за минута,изминаваше цял час докато се намеря отново.Кръговрата ме преобладаваше до степен непоносимост,а светът продължи да не разбира нито една моя мисъл.Спрях с теориите за себе си,както и за постъпките си.Тази земя ще ми покаже на какво е възможна,тези сиви облаци ще ми покажат бурята ,която ми предстои.А всички тези хора, ще упорстват да ме изненадват по-начин,който не съм мислила за възможен.
Светлините на града нямаше да изгаснат,както и моят блясък в очите.Ще премигам от време на време ,може и да затворя очи няколко пъти за да си почина,но да се откажа няма да бъде лесно.
Изключваш за света около теб и да размишляваш за минали постъпки,някак вече почти забравени..

Света около мен няма да спре и аз да спра и да се моля да го направи.

Вдишай и издишай..

Read Full Story...

Питанки

"Малки градове с тесни улички и празни алеи. 

Хора с тесни умове и празни сърца. Заминава ми се, тук няма нищо за мен."

-Лолита

Няма какво да ме задържи в този тесен свят ,хора с ограничени представи. Трябва ли да ме задържи нещо специално, трябва ли да се задържа към представата ,която е в главата ми?

Нужно ли е толкова мислене и мъка да се създава ,такава суматоха?

Не успявам да определя ,категорията към която трябва да се отправя.Свободна или поддържана от представи за минало и бъдеще?

Къде принадлежа?

Новото ме привлича ,прикрива мъката ми ,но за колко дълго всъщност?

Последните ми постове са изпълнени с въпросителни и питанки ,сякаш ще получа отговор от някой.Ще бъда насочена към правилния път ,по който трябва да вървя.

Read Full Story...