"Малки градове с тесни улички и празни алеи.
Хора с тесни умове и празни сърца. Заминава ми се, тук няма нищо за мен."
Няма какво да ме задържи в този тесен свят ,хора с ограничени представи. Трябва ли да ме задържи нещо специално, трябва ли да се задържа към представата ,която е в главата ми?
Нужно ли е толкова мислене и мъка да се създава ,такава суматоха?
Не успявам да определя ,категорията към която трябва да се отправя.Свободна или поддържана от представи за минало и бъдеще?
Къде принадлежа?
Новото ме привлича ,прикрива мъката ми ,но за колко дълго всъщност?
Последните ми постове са изпълнени с въпросителни и питанки ,сякаш ще получа отговор от някой.Ще бъда насочена към правилния път ,по който трябва да вървя.
0 коментара:
Публикуване на коментар