"Чувствах се прекомерно близо до двамата натъжени влюбени на автогарата.Бях се наместила на самотната седалка в автобуса,винаги сядах тук , за да нямам близост с хората и да започнем да се питаме въпросите "Свободно ли е?" .Наблюдавах ги как си говорят,момичето нежно се мотаеше в краката на момчето,пробутваше близостта си.Той разговаряше по телефона нервно,сякаш се караше,но тя така предпазливо го гледаше в очите,някак все едно на нея и се кара. Промълвената псувня от устата на момчето,стресна момичето и се възпротиви рязко,от което предизвика в него акт на нежност,премятайки леко косата и от едната страна на другата.В този момент изникна мисъл в мен,тя прегръщайки го за сбогом предполагам,че мечтаеше за още 5 минути с него,както и той с нея.А аз седях на самотната седалка,молейки се никой да не ме заговори,взимах от на момичето бонус времето с любовта и.
Тук и сега тя можеше да ме мрази,защото цял 1 час повече щях да прекарам в едно пространство с него,а тя ще се прибере с насълзени очи и ще мечтае за още 5 минути.
Не е ли интересно от тази гледна точка?"
0 коментара:
Публикуване на коментар