Нека си остане спомен

 Системни мисли спрямо несподелени чувства,
Мисли пълни с разочароващи  последици.
Насочвам ги към хубавото, мисля позитивно.
Може би е за добро, може би не си за мен.
Сърцето си иска своето, ще кажете.
Но нека не иска него..
Нека един път избере щастие, а не нищета.
Живот изпълнен в противоречиви мисли и несподелени моменти, не е нещо което ще понеса.

Read Full Story...

Обичай ме, като за първи път.

Притежавайки те, губих същността си.

Ако ти си единствения за мен, то докажи го.

Бъди първия, който ще ме обича без да ме нарани.

Пазех част от старото Ти ,
Пазех спомена за теб,
Припомнях си, че и в теб някога е имало добро.
Какво е най-лошото, което може да ми се случи?
След като вече съм съсипана.
Пречупена.
Поразена съм от най-лошото.
Съкрушителната ти любов, която рано или късно ще е моя край.

Read Full Story...

Внушаващо притежание на волята

Желанието ми към теб е бурно, като необузданата сила на вълните в океана.Стихийното влияние, което имаш върху мен ме плаши. Зашеметяваш ме с всяка секунда, не усещам на къде ме отвеждаш, но е прекалено далеч от правилния път. Насочваш ме към нещо непознато, към място което досега е било толкова далечно.
Всички онези обещания и мечти остават студена следа по кожата ми , карайки ме да искам да поема обратна посока.
Мисълта за теб е обзела цялото ми съзнание, до последната съществуваща клетка. Защо имаш такова надмощие над душата ми?
Остави ме да дишам , остави ме да съществувам. Начина, по който ми говориш, сякаш всяка твоя дума оставя толкова силно влияние в съзнанието ми. 
Трябва да те мразя, но е трудно да си справедлив към себе си, след като сърцето и ума са насочени към теб.

Read Full Story...

Капка самота

Възможно ли е сред тълпата да се чувстваш по-самотен от всякога?
Преминават през мен, като полъх. Усещам единствено допира им, без чувства, без капка морал. Хората остават отпечатък по теб, по начин който остава спомени в съзнанието ти.
Спомени така коварни, така натрапчиви.
В нощи, като тази сред тълпата те карат да искаш да избягаш. Да се разпаднеш, без задръжки и без всякакъв морал да си го върнеш за всичко, което някога са ти причинявали.

Read Full Story...

Полъха на живота.

Живота е толкова непредсказуем. В един момент си щастлив, гледаш само напред, а в следващия си толкова пречупен, че не ти се диша. 
Не знам в точно този момент от живота ми как точно да го нарека, дали е паник атака или депресия. Не знам дали искам сладолед или шоколад от живота. Знам, че не е световен проблем дали искам шоколад или сладолед. Но в даден момент от това зависи целия ти живот, от това просто решение.
Искаш всичко да е наред , искаш да си нормална, искаш всичко да е толкова лесно, както изглежда. За съжаление, едно е да искаш, друго е да действаш. 
Живота ми се изплъзва между пръстите , аз ли минавам покрай него или той преминава през мен?
Само знам, че искам да седна . Искам да си почина за минута, две, колкото да усетя полъха на този прекрасен живот.

Read Full Story...

Писмо до А.

До моя любовник, 
Приемем ли факта, че любовта не е само фантазия или мит описан по книгите, осъзнаваме че любовта не е отговора. Любова е въпроса?
С теб любими ни деляха една любов и много грешни любовници и при теб грешници. Може би и за това ни срещна съдбата.Аз бях грешница, а ти се целеше към граха. Не извършихме ли с теб най-големия грах на света.
Любихме се така, сякаш света не е за нас. Обичаме се и се смеем на омразата, сякаш тя е далечно минало. Приемаме с насмешка всяка сериозна насмешка. Луднали сме до луната и даже я подминаваме. 
Помня начина, по който ме гледаше преди да станем ние, преди всичко това. Имаше искра, цяла заря. Не беше просто обич, беше нещо повече. Беше страст, беше изразено желание да се притежаваме и ако това не станеше, то тогава щяхме да нараняваме, докато не се намерим отново. 
Погледа ти, когато ме оглеждаш и изпитваш всяко мое движение, сякаш търсиш нещо непознато за теб. Всеки ден ме гледаш така, обикваш ме наново. Запознаваш се с истинската ми същност всеки божие ден.
Може да ти прозвучи грешно, любов. Но ние не сме намерили отговора с нашата любов. Напротив, тепърва започваме.
Любовта не е отговора, а е въпроса:
Как си?
Може ли да излезеш за 20 минути, да те видя?
Искаш ли шоколад?
Искаш ли да се разходим само двамата?
Ще бъдеш ли завинаги с мен?
Ще ме обичаш ли, въпреки недостатъците ми?
Ще приемеш ли факта, че някои дни няма да се чувствам достатъчна за теб?
Ще се забравим ли?
Стереотипната любов ще съсипе ли страстта между нас?
И много още, които вероятно ще си зададем в процеса на любов.

С цялата си любов,
Твоята единствена и вярна до гроб любов!

Read Full Story...

Минало

Винаги ще имаш част от миналото си в себе си. Ще носиш частица от старото си ти навсякъде. Може би това ще те прави щастлива на момента, припомняйки ти какво си постигнала, а може би в други моменти ще те прави нещастна. Защото тогава си била щастлива, а на моменти се чувстваш слаба. Няма нищо лошо в това, понякога спомените ти показват, че пътя по който вървиш е правилния. Изминала си тежък път и тогава си била щастлива, както и сега. Просто по различен начин. Това е твое решение дали твоето Аз сега, съвпада с представата ти за правилно.
Всичко зависи от нас.

Read Full Story...

Машина на времето

Спомените са най-коварни. Тровят бъдещето ти, връщат се неочаквано и те съсипват. Жестоки и подли, прекалено шумно навлизат в личното ти пространство и съсипват всяка добра мисъл в ума ти. Чертаеш свят, в който си щастлив и си устремен към успеха. Рисуваш в различни цветове, окрасяваш лошите хора, за да изглежда всичко по- добре.
Кръстопът ли са, тези спомени или просто припомнят към времена от миналото?

Read Full Story...

Замъглено

Бегъл поглед през прозореца, милион мисли в главата и нито една дума излиза през мен. Какво по дяволите върша?
С треперещи ръце паля цигара и вдишвам тежкият дим във вече увредените си бели дробове. Де да беше единственото увредено в мен. Цялата съм преебана до последния атом на тялото си. Прекарвам ръка през разрошената си коса и поглеждам към тъмната стая, облягам тежко глава назад в стената, вдишвам още от тази отрова.  Осъзнавам, че аз съм отрова. Мамка му, всичко и всеки който премине през мен бива съсипан  до месеци. Хрумва ми идея, може би единствената хубава от години. Грабвам леко бутилката водка от масата , поемам чаша с ръката, в която държа цигарата и си сипвам шумно. Достатъчно количество за да замъгли,  вече образувалия се хаус.

Read Full Story...

Променлива константа

Вгледайте се в отражението си. Виждате ли това, което сте искали преди 5 години?

Искал ли си този образ, който фигурира пред теб?

Може би представите за образа ни се променя всеки път, щом света се промени. Възможно е да не сме постоянна константа.
Да се променяне след всяка преживяна любов.

Read Full Story...

Не свикнах с тишината.

Тихата ми натура не приема настиналата тишина между нас. 
Очите ми шарят по капките дъжд, които се опитват да измият вече омърсената ми душа. Докоснах се до най- тъжната страна на историята. 
Прекъснах контакт с любов, която беше пазена и крита от света. Крих ме я от хора, които могат да ни я отнемат.Без да осъзнаваме, че тези "хора" сме ние.
Мога да лъжа света, че така ми харесва. 
Тук, сега.
Но пък моя свят свикна с лъжите ми. Боже, а те колко много са били..
А защо връщайки се в ума ми, като спомени те чувствам като у дома?

Read Full Story...