До моя любовник,
Приемем ли факта, че любовта не е само фантазия или мит описан по книгите, осъзнаваме че любовта не е отговора. Любова е въпроса?
С теб любими ни деляха една любов и много грешни любовници и при теб грешници. Може би и за това ни срещна съдбата.Аз бях грешница, а ти се целеше към граха. Не извършихме ли с теб най-големия грах на света.
Любихме се така, сякаш света не е за нас. Обичаме се и се смеем на омразата, сякаш тя е далечно минало. Приемаме с насмешка всяка сериозна насмешка. Луднали сме до луната и даже я подминаваме.
Помня начина, по който ме гледаше преди да станем ние, преди всичко това. Имаше искра, цяла заря. Не беше просто обич, беше нещо повече. Беше страст, беше изразено желание да се притежаваме и ако това не станеше, то тогава щяхме да нараняваме, докато не се намерим отново.
Погледа ти, когато ме оглеждаш и изпитваш всяко мое движение, сякаш търсиш нещо непознато за теб. Всеки ден ме гледаш така, обикваш ме наново. Запознаваш се с истинската ми същност всеки божие ден.
Може да ти прозвучи грешно, любов. Но ние не сме намерили отговора с нашата любов. Напротив, тепърва започваме.
Любовта не е отговора, а е въпроса:
Как си?
Може ли да излезеш за 20 минути, да те видя?
Искаш ли шоколад?
Искаш ли да се разходим само двамата?
Ще бъдеш ли завинаги с мен?
Ще ме обичаш ли, въпреки недостатъците ми?
Ще приемеш ли факта, че някои дни няма да се чувствам достатъчна за теб?
Ще се забравим ли?
Стереотипната любов ще съсипе ли страстта между нас?
И много още, които вероятно ще си зададем в процеса на любов.
С цялата си любов,
Твоята единствена и вярна до гроб любов!
Кой е А?
ОтговорИзтриване