Изпънати струни, сливащи се звуци

Ръцете му ме докосваха толкова нежно, изпъваше всяка струна в тялото ми. Всеки пръст обръщаше специално внимание на отделните ноти. Въздъхване и нов тон излиза от устните ни, това беше болка за умиране.
Сливахме се с музиката по начин, който може би щяхме цял живот да го помним. Вените на ръцете му бяха изпъкнали по толкова сексапилен начин, от труда и страстта, които влагаше в песента си.
Симфонията му, която исках да я свири вечно, нощ и ден.
Той и аз бяхме, като отделните ноти, просто звуци в мрака, но съчетани образувахме нещо красиво.
- Ти си моята муза, ти си моята светлина в мрака. Искам вечно да си моето пияно, на което никога не бих се изморил да свиря, любима. - изричайки ги, той премина през бариера, която едва ли някой беше достигал.

Read Full Story...

Буря в ума му

Бурята в главата му беше видима от километри. А гръмотевиците излизащи от устата му бяха обидни.Беше застанал до колата, леко облегнал напрегнатото си тяло. Приближих се предпазливо, внимавайки да не скъся прекалено много разстоянието оставено помежду ни. Лицето му беше приведено надолу, мислите му бяха толкова шумни, че ме удряха право в лицето.
-Мислиш прекалено много над нещата.-продумах първа, защото тази тишина беше много по болезнена от всичко.
И тогава той надигна глава и ме погледна право в очите, видях нещо което преди не бях виждала. Очи пълни с тъга, спомени преливаха в тези сини очи..
-Искам те! Искам шибаното ти тяло в леглото ми, като се събуждам и когато заспивам. Не искам просто секс, не искам просто тук и там.-седеше на същото място, а имах чувството че ме е блъснал с тялото си, продължаваше да ме гледа. Бяхме си обещали, че сме едно нищо и няма да бъдем повече. Защо объркваше всичко!?
-Не.. не .. Знаеш, че не можем. Всичко е прекалено сложно .. не мога.
Потънах в мислите си, погребах се в мрачните облаци, от които съм подгизнала с години. Направих няколко тежки крачки назад и се затичах към колата ми, запалвайки я потеглих колкото се може по-бързо от това място. Не биваше да се замислям, ако останех повече от секунда щеше да ме убеди и щяхме да затънем.
Щяхме да се нараним..

Read Full Story...

Счупена

Всеки път щом стана щастлива, обърканите ми мисли и миналото ми прецакват всичко. Рови толкова дълбоко, че не знам къде да скрия малкото добре прекарано време. 
Мислите ми бяха навсякъде около мен, блуждаеха се из настоящето ми и ме побъркваха. Липсваше ми нещо, щастливите моменти. Може би цял живот няма да съм напълно удовлетворена, ще ме преследва тази мисъл и ще ме съсипва всеки път щом съм щастлива. Трябва ми отново нещо, което ще притъпи болката и ще заблуди мислите в друга посока. Знаех начина от преди, използвах го редовно за да прогоня това усещане от мен. Повечето пъти премахвах хората, които държат на мен чрез думи, които ги нараняваха. От години съм така и ме задоволяваше, да не съм зависима от никого.
Алкохола и цигарите предимно затъпяваха всичко останало, замъгляваха мислите ми. Нощните студени разходки, цигара в ръката, треперещите ми ръце опитвайки се да вдишам и издишам нормално. 
От малка съм така, ако всичко е наред, значи нещо лошо ще се случи. Тази мисъл ме удряше толкова жестоко, че всичко друго изчезваше. За това променях нещо в мен, нова прическа, нови места, нов стил, нещо ново, което да замести нещата които ми липсваха.
За това и не говорих много, мразех празните приказки, толкова съм ги слушала. Празни обещания за хора, които ще останат до мен, които ще се погрижат за мен. Хабене на енергия и чувства, празни надежди.
Щом видят истинското ми лице, всички си тръгваха, един по един напускаха страшния филм.
Всички искаха да гледат усмивката, лъчезарната шегаджийка, която прикрива такава тревожност и мъка в себе си. Мамка му, Как болеше!
Исках да мълча, исках да се затворя и да не се налага да угаждам на другите с тъпите им досадни тревоги. Исках да съм егоиста, който бях преди. 
Не исках повече да ме нараняват.
Да бъде себе си, боже колко щяха да ме намразят.
Колко хора нямаше да ме разберат?!
А тази маска вече ми натежа.. Тежат ми всички тези емоции и цялата тази отговорност да държа репутацията, която имам.
За това си тръгват, за да намерят някоя, която ще бъде изцяло тяхна и ще бъде перфектното момиче за тях.
А колко объркана, смахната и счупена на малки парчета съм..

Read Full Story...

Цигара 2

 Цигарения дим беше заместител на кислорода в тази обстановка. Вдишваш всички спомени и притъпяваш всички новодошли чувства. Возихме се в колата, не се поглеждахме някак непознати седяхме един до друг. Той беше красивия непознат, а аз момичето което беше забрал от някой пропаднал бар. Ако играехме тази игра достатъчно дълго, можеше и да си повярваме. Спряхме далеч от града, там където нямаше никой да ни съди. Две пропаднали души, търсещи утеха един в друг. Застанахме пред колата, запалвайки и двамата цигара. Точно за това говорех, че и на двамата ни харесваше колко приятно беше притъпено всичко в главите ни от този дим. Той ме погледна сякаш търсеше правилните думи, за нашата ситуация. Гледахме се известно време така, докато и двамата не разбрахме едно.
Не ни бяха нужни думи, за да разтълкуваме ситуацията, в която се намирахме.

 Цигарите пропаднаха в нощта, а аз вече се намирах на предния капак на колата и топлите му устни по врата ми. Всяко негово докосване беше, като ново. Целувките ни бяха синхронизирани до точност. Всяка негова ласка беше изчислена по толкова спонтанен, наш си начин. Имахме толкова пламък и страст един в друг, че в момента имах чувството, че можем да пламнем в тази студена нощ.
Всички изказани и неизказани мисли, бяха проснати като мен на капака на колата. Ненужни и излишни.

Не бяхме за този град, не бяхме за невинността на тези хора. Бяхме с мръсно подсъзнание, замърсени усти от изречени лъжи и истини. Трябваше да се срещнем в друг живот, там където щяхме да сме един за друг и нямаше да има излишни мишени. А сега поотделно ще властваме в отделни светове.
И така разделени, ще се срещаме в тъмните и студени вечери. Само тогава можехме да сме истински с цигара в ръка и изневеряващи души на собствения си живот.
Нищо нямаше да, е като него.

Read Full Story...

Тъмната ми страна

Повечето пъти се изправяме, след падането ни. След като някой ни сломи или след загубена битка. Срещнах се с много загуба, посрещнах тъгата и нещастието с отворени ръце, защото пренебрегвайки ги щях да ги окуража. Следвайки моите правила на справяне с проблема, постигнах резултат за себе си. За някой може да е прикриване, за друг може и да е пренебрегване. За мен в онзи момент беше решение.
За това сега съм каквото съм, ходещо нищо.
Обикалям от цвят на цвят превръщайки ги в черно бял ефект. Привличайки се от загубата, принасям себе си в жертва и погубвам заедно с мен и други.
И който е успял да го проумее ще си тръгне, но този който се обвърже с реалността ми. 

Късмет.

Аз съм ходещо торнадо с яростен вятър, който унищожава всичко след себе си. Вулкана в мен никога не спи и иска хаоса, на който обикновено е свикнал. Черните облаци, които преобладават в мен не отминават. Те са там и нямат намерения да се превърнат в щастлив край, в който ще грейне слънцето.

Read Full Story...

Помним си ние.

Помниш всеки един момент от вечери , в които всичко около теб е било блестящо и красиво. Но не в смисъла на луксозно и материално, а в смисъл на истински жест от признателност. Не тази любезност ,която си разменяме по пътя или в кафенетата, когато си кимваме за поздрав. А от онази любезност , в която човек те разсмива или отнася всичко само за да те види ,че си по-добре.

И нали ви казвам помниш дима, помниш крясъците , помниш смеха , помниш нервите , помниш студените нощи ..

Мириса на тютюн, студа запълващ смутната тишина.

Но не знаеш, това което имаше там и това което помниш достатъчно ли ти е?

Read Full Story...

Любовта се е впила е мен

Следи оставяш, любими мой.

Всяко твое докосване,е като синина по мен.

Целувките ти по тялото ми ме изгарят.

Тялото ми е попило миризмата ти.

А любовта ти е полепнала и не се измива.

Колкото и агресивно да се опитвам да я изтрия,

чувствата са се впили в мен.

И не пускат..

Сякаш знаят, че ти си цялата ми свобода.

Read Full Story...

Не сме като вас

Ние няма да сме ,като вас.
Безчувствени атоми лутащи се из сивите страници на живота.
Ние с него ще сме повече, ще сме някой един за друг.
Няма да влезнем в еднотипния ви сценарии.

Ще се водим по наши правила. Любовта и страстта ще ни води към успеха. Не ще се отдадем на еднообразие.
Няма да ни стигне цял живот да се налюбим
И цяла вечност ще се губим ,все един в друг.

You will always be 'that someone'

that everybody has

And I will be 'that girl'

that you can't talk about

Read Full Story...

Въпроси

 

Why do we care about life when we can't control our future?

Сякаш света се разпада около нас и ние не можем нищо да направим.Не влияем по никакъв начин на съдбата си ,нито като вършим добри дела,нито със лоши.Ако ни е предначертано да умрем рано,то това че сме извършили добрини не влияе на бъдещето ни.Всичко ,което вършим е за наше спокойствие и да не ни е гузно след това.
Алчни и егоистични същества сме,защото даже да вършим нещо хубаво мислим за себе си.

Thinking kills love.

Мислиш ,че си всичко за някой, а дали?

Дали си бил някога за някой нещо?

Някой сещал ли се е как си ?Някой питал ли се е?

Бил ли си за някой,нещо повече от неговия егоизъм?

Бил ли си повече от целия свят за някой или си бил утеха за алчността да те има?

А ти за себе си кой си?

 

 

Read Full Story...

Всичко си ми ти

Гледайки към небето, виждам едно единствено нещо

И то е вселената,

преплитащите се страстно облаци

Звездите ,многобройни там блещукащи

Слънцето сливащо се любовно със земята

Луната гледайки ме тъй самотно и нещастно, мрачно .. 

И всичко това си ти, любими

Ти си моята вселена,

Любим се по залез ,тъй романтично

и погледите ни се преплитат с всеки един допир,

а отделно сме тъй самотни, нещастни и всичко над нас е мрачно.

Read Full Story...

Сега

Спирам да питам защото не ме бива

Да се интересувам да питам как си да обичам ,не ме бива Силните сме така можем всякак

И ако ще си тук, бъди си не ми пречиш

Аз ще съм си там както съм била

Сега и преди

Read Full Story...

Питаш ли ме..?

И понякога ставаш непознат за човек , който е бил толкова за теб. Биваш заменен за центове, биваш забравен за малки мигове. Обич ли е да се унищожаваш , обич ли е да прощаваш? Сънищата ти са изпълнени с въпроси, към кой са зададени? Питаш ли ме дали обичам или дали забравям? Питаш ли ме какво ми е да рискувам цяла една любов?

Read Full Story...

You can't..

If you could say everything that's on your mind,
wouldn't be that little bit of a trouble?
If I can do everything I want,
wouldn't be that wonderful ?
But nothing works the way we want to.
And not everything is what it seems to be.
I am I, but are you... you?

Read Full Story...

Най-истинският момент от теб и мен

Може да прозвучи изтъркано, но това което ще напиша днес ще е посветено на някой. 
Този някой ще се познае по написаното от мен по-долу.

Беше още преди да започне с теб всичко сериозно,беше преди година може би две.

Поредната късна нощ ме изкара от вкъщи,помниш ли?

Онова тромаво момиче с рошава къдрaва коса, което толкова си падаше по теб,помниш ли?

Беше последния ти ден преди да си заминеш,още си го спомням, като че ли беше вчера.Събрахме се с твои приятели и прекарахме нощта в някакво заведение ,някъде там в нищото .

Стоях на стола до теб , шум и смях се чуваше около нас ,а ти се обърна към мен и ме попита:

"Студено ли ти е?"

Помниш ли?

Е тези думи и до сега ми стигат да ме стоплят, когато ми стане студено.

А на теб студено ли ти е без мен?

Read Full Story...

Are you enough..?

Опитвайки се да ме обичаш, ще се загубиш в бездната 
На моето изцеление, което няма край

Греховете ми са прекомерно много, за твоята любов

Не съм ти нужна , казваш си , но вярваш ли си?


Желанието , което те обладава помага ли ти?

Демона , който живее в теб в затишие ли е?
Грешките и немислимите дела , които си извършил прости ми ли са?

Достатъчен ли си за моята любов?

Достатъчен ли си за своята любов?

Read Full Story...

Спомени и малко анализи

Замъгли ми се виждането, потреперих за секунда и проумях едно нещо : той беше наблизо. Огледах помещението набързо , но не успях да го зърна. От дни наред ми се въртяха в главата, мътни спомени за онези нощи, за онези устни и за тези проклети ръце ,които ме милваха дни наред. Последното ни сбогуване не беше едно от най-приятните. Не би трябвало въобще да го търся, но очите ми продължаваха да се стрелкат след всеки жив обект в бара.

Съпреживявах всичко в главата ми, за по-малко от секунди. Тъмно ,тясно помещение само ние двамата устни преплетени не искащи да се разделят. Ръцете търсят любовта , която не смеем да изкажем, а страстта можеше да ни задуши в това тясно местенце.

-Май си се отнесла на някое хубаво местенце? Кажи и аз да дойда.- свих се от думите , които се изплъзваха от устните му , на милиметри от мен.

-Хубаво е малко казано за да го опиша.- обърнах се към него, оказвайки се на сантиметри от него. Усещах приятния му аромат на тютюн , синьо-сивкавите му очи се бяха втренчили в устните ми .

И защо така приятно исках да бъда наранявана от този екземпляр на типичен сваляч?

Защото ние жените сме мазохистки и искаме да бъдем приятно и сладко наранявани от проклети убийци на романтиката . Сладко прелъстявани от страстта на тези тежко изречени думи.

Този кратък анализ в главата ми накратко можеше да обясни ситуацията,в която се намирах..

Read Full Story...

Капан или свободен избор?

 Капана на живота

Света ни поглъща в собствения си филм и повечето си мислим, че ние сме режисьорите или актьорите ала за жалост не сме.
Това е капана на живота,да ни заблуждава.
Мислиш си,че щом ти се случва нещо лошо,то или е защото си го заслужил или защото предстои нещо много по-добро.Ами ако не е така..Ами ако просто това трябва да ти се случи.Може би просто такъв е живота ,такава е съдбата ти.Нито я заслужаваш,нито можеш да я промениш с някоя твоя постъпка.
Така се стичат нещата или си добър или лош.
Какво ако никога не ти е било писано да успееш в дадена начинание?Какво ако никога не спечелиш от тотото?

Това би ли попречило на живота ти частично или изцяло?

Не зависи ли от нас?Дали ще отдадем толкова голямо значение на несполучливия опит или на никога спечелената лотария?

Изход

Хубава дума за начало на нов абзац,привлича вниманието.Винаги от всичко търсим изходната точка и начина да се измъкнем от дадена ситуация.
Понякога той е посочен със светещи знаци,както при напускане от даден обект ,а в други случаи той е скрит под много въпроси.

Какво да направя?
Как да се справя?
Ще се справя ли?
По силите ли ми е? ...

И ето ,че сме изгубени по пътя към успеха или.. провала?

Read Full Story...

I found love..

  "Мислиш си ,че си почувствал всичко в този живот:радост,любов,тъга.. Но идва онзи момент с точно онзи човек с главно Ч ,който те кара да усетиш истинския адреналин на този хубав живот."

Усещах студения вятър през широко отворените прозорци,мириса на горещия асфалт с примес към вече може би погубените гуми на автомобила.Вечерта беше приятно студена,компанията приятно атрактивна ,а той беше приятно очарователен както винаги.Седеше до мен наслаждаваше се на колата ,както и на мен мятайки ми по една две усмивки и намигвания от време на време.Имаше наблюдатели,имаше и коли ,които искаха да покажат ,за какво наистина сме се събрали тук.Адреналина се смеси и опияни всички наоколо,дали бяха шофьорите или зрителите и аплодиращите.

Страстта ,която се предусещаше от него ме караше да хлътвам още повече. Човек отдаден толкова много в едно нещо, който се раздава по такъв начин.Може би щеше да се раздаде и за мен така или може би го правеше точно в този момент?

Всеки негов поглед ме наелектризира така сякаш за пръв път ме поглежда. Усмивката не слезе от лицето ми цяла вечер,а смеха ми беше,като ехо до края на събирането.Мислите ми бяха изцяло около него,някак смесица от любов и обсебеност.

"It happens.

You see him and it's all about him.

Thoughts..

Life..

Heart..

You lose it all.

Just for his..

Eyes..

Smile..

Laugh..

Love exists!

and it's his name.."

Read Full Story...

Live and leave

There are times when you are surrounded by many people

and you feel so alone.

You catch a cold deep in your soul

of all the broken souls around you.

Feeling so neglected 

you see the real you.

Finding the right moment

for leaving all behind.

Leaving all in the past.

Now you,feel free to be who the fuck you want.

Read Full Story...

Цигара

Всичко,което ни заобикаля ни подсеща за нещо или някой.Беше момента,в който седях и цигарения дим ме подсети за онзи момент..

В колата се чуваше единствено радиото,тишината между нас беше оглушителна.Поглед към него и обратно го насочих към пътя.Не го задържах дълго ,защото нещата които се сещах щяха да ми развалят настроението ,а не исках това.

Не се докосвахме ,не говорихме мили думи-ние бяхме демони,които просто имаха нужда един от друг от време на време.Самоунищожението ни беше вродено.

И все се търсихме ,погубвахме се и всеки по пътя си.Телефона ми звънна и беше като пауза на тишината.

-Къде си?-беше друг "демон".

-Имам работа,затварям.-думи,кратки и точни,които ги чуваха прекалено често.

Той заби рязко спирачки и спряхме.

Мамка му,отново...

-Излизай!-той излезе,затваряйки бясно вратата.Премина разстоянието от неговата врата до моята за нула време и отвори моята врата.

-Слизай от шибаната кола.-беше бесен.

-Я се дръж прилично.Да не съм ти поредната в списъка?!-изказах се отново,като вървях по много тънка нишка и си играех с нервите му.

-Онзи беше нали?Колко са?Мамка му,не се ли спря?Какво трябва да направи човек за да не му лазиш по нервите?!-говоренето му беше забързано и остро,обикаляше напред назад ,но в края ме погледна и зачака..

-Ти не си единствен,приемай го!Не съм такава..

Мълчание.

И точно тогава настъпи момента,който запомняш за дълго време.

Той избухна към мен и ме блъсна във вратата на колата,притисна устни в моите.Не ми позволи да мръдна,докато не източи всичко живо в мен и спря..

-Кучка.

-Олигофрен.

Той удари ръката си в колата ,точно до главата ми и просто се качихме в колата и потеглихме все едно нищо не се е случило.

Тази цигара,която запали точно в този момент се запомни,като никоя друга тогава.

Мразехме се до дъното на душите си ,както винаги сме.

Read Full Story...

Той е решението

Изисква се сила и търпение да понесеш всичко,което ти поднася живота.Задържаш се на едно място и размишляваш какво всъщност очакваш след време от живота:Искаш да работиш там или тук?Къде искаш да си?Какво искаш да станеш?
Всичко в нашето ежедневие е въпроси и повечето пъти даже не откриваме техните отговори,но идва момента, в който намираш някой,който...
Променя въпросите в отговори ,заменя съмнението в решителност и всичко се подрежда.Подкрепата,която приемаш е нещо много повече от всички съмнения относно работата или приятелите.
Свежа,студена сутрин в прегръдките му не би се сравнила с никоя друга сутрин и никой друг момент.
Оценявайки го,защитавайки го,приемайки всеки един негов недостатък и преобразувайки го в любов..осъзнаваш колко на дълбоко си хлътнал и няма връщане назад.

Всяка сутрин и всяка вечер е той и никога не е бил друг.

Read Full Story...

feel

 

I ruin things

That's my element

Seeing my bad side you might want to

Run

You might think of leaving me

Being the bad one suits me

Feeling this kind of way is the only

way i can feel

Bad and alone

I just can't get away 

Read Full Story...

Забързан живот

Обичах да идвам на това място,от тук виждах всички светлини и целия град.Харесваше ми да имам чувството на власт,да знам че имам контрол над нещата.Запалих още една цигара,поех дълбоко дима навътре,но и студа се шмугна дълбоко.Щях ли някога да свикна с това чувство,че нежеланите мисли винаги се промъкваха в лудия ми ум?

Издишах,привиквайки към хаоса в главата ми. Алкохола и цигарите затъпяваха мисълта ми,понякога..Но в повечето случая болката го правеше.Имах навика да задържам неща,които ме нараняваха.

С влизането му се усети хладнината,която струеше от него.Студа не беше от вънка,идваше от душата му.Погледите ни се засякоха и ме побиха тръпки от властта ,която видях в него.Седна директно срещу мен привличайки още повече вниманието ми,не че можеше повече.Отпих още една голяма глътка уиски и претъпих всичко,което някога е имало и ще има.
Точно сега в тази задимена дискотека,притъпена от алкохол и цигарен дим и вперен поглед в него осъзнах какво искам..Неговата власт.Оставих приятелите ми на сепарето и се отправих към дансинга потраквайки с високите ми токчета.
Затанцувах поклащайки се в такта на песента,ръцете ми зашариха в небето..мамка му,алкохола действаше.
Бях се отнесла напълно в музиката и танца,когато погледнах към неговата маса,но него го нямаше..и тогава..
Усетих ръка на ханша си,този парфюм няма забравяне.
-Предизвикваш ме..-чух в ухото си,това ме съсипа.Омекнах така ,все едно съм малко дете и ми дават цял кашон сладки.-Чакай ме долу,сега.
Той потегли ,изплъзвайки се умело от тълпата и аз една крачка зад него забързах темпо.Пред дискотеката имаше бодигард,който се беше заговорил с няколко момчета.Застана до колата и ми отвори вратата,не се и поколебах за секунда.Седна на шофьорското място и запали колата.Погледна към мен и аз се загледах.
-Мисля,че ще ти хареса.-дяволитата усмивка се появи и с мръсна газ излезе от малката уличка оставайки всички погледи в нас и моя поглед в него.

Read Full Story...

Умирах си по него

Всеки път обичайки го аз умирах , от огъня който гореше в мен.
Изгарях се само от мисълта за неговия допир и за неговите целувки.
Колко време така съм преживявала без неговия допир,без неговата любов?
Колко пъти умирах без него?
И всеки път оцелявах изгубвайки себе си,
в черна бездна на болка или любов..Още се питам кое..?

Read Full Story...

Always seek love

And love shouldn't be about the kind gestures we make ourselves on holidays and birthdays 

And it shouldn't be about words and promises

The feeling you see in your partner's eyes ..

The warmth you seek in your lover's arms

All of that is called love, my friend

So show your lover little love and not the materialistic type of love,but the real where you don't need money at all.

Read Full Story...

От мен за до обичан -ия

Мислите ми се бяха оплели в някаква адски каша и не знаех как да я подредя отново. Излегнала се на земята ,слушайки музика се запитах какво точно исках от него.Трябваше да изградя точна тактика, която да предполага ,че аз знам какво искам. Предполага се ,че ако знаеш какво искаш ,то ще те намери нали така?

Той ще ме намери ли?-нов въпрос!

Настъпи пауза и тишината от слушалките проглуши ушите ми,но тогава настъпи нещо още по-лошо.

Спомени изникнаха от нищото на нощта.. 

Той до мен,аз до него 

Летяхме в студената нощ и мислите ми за "Сбогом" бяха оставени далеч от мен.Поглеждаше ме така ,че не виждаше как се заглеждах в очите му,устните,кожата,усмивката..разстоянието помежду ни,движението на ръцете му в колата..

Не мисля ,че чувах приятелите му и приказките им..поне не помня за какво се е говорело.И ако имах избор по-добре,предпочитам да съм глуха и сляпа за другата,ако той ще е до мен.
Малките въпроси,които ми задаваше : Стопли ли се ? Добре ли ти е?
Начина, по който превиваше пръстите си около ръката ми,леките усмивки,които си разделяхме..
Стоплях се,седях до слънцето и очите и сърцето ми изгаряше от чувствата,които се загнездваха дълбоко в мен.

Но си казахме сбогом и аз не казах: "Остани"..

И не знам дали боли от думите или от сбогуването.Провала настъпи много след това и така и не се дочакахме.

Не се до обичахме ,не се до гледахме..

Отворих очи и сълзите ми се стичаха:В каква пропаст съм пропаднала?

Нещо ме стискаше за гърлото,нещо спираше притока на кислород.

..И тогава отворих очи и се събудих,погледнах към него,поех дълбоко от аромата му за да го запаметя в кожата си,в сърцето и навсякъде.

Сгуших се в ръцете му и не съжалявах за една пролята сълза по него,защото живота обича смелите.Смелата аз да поема всичко в мои ръце и да си го върна,този който трябваше да ме до обича и да ме дари с шанс за пълноценен живот.

 

Read Full Story...

Борба за пълноценен живот

Имайки предвид всичко ,през което сме преминали като хора..живи,дишащи същества.Всеки е имал спад и възвишение,всеки е преживял загуба и е побеждавал в някоя негова малка борба.
Ние оставаме победители,само за това че сме живи и се борим..
Борим се за признание
Борим се за уважение
Борим се за любовта..
Идва винаги онзи момент,когато се питаме заслужава ли си да се борим за нещо,което нямаме истински възглед в бъдеще.Не виждаме всъщност дали ще има успех или не.От личен опит мога да кажа,че всичко това си заслужава.Всяка загуба,която преживеем си заслужава,защото след това идва успеха,който оценяваме още повече.
Хората,които се застояват малко в живота ти и те си заслужават ,защото занапред оценяваш тези,които наистина си струва да останат.
И най-важната тема Любов.За нея всичко си заслужава,но само ако е взаимно.Не бива да се раздаваме по грешните хора,все пак нямаме цялото време на света.
Всичко заслужаваме,стига да се борим за това ,което наистина желаем.Винаги ще имаме трудности и препятствия ,трябва да мислим за крайните резултати.

Read Full Story...

Остани

И ако си тръгнеш,къде ще ида?
И къде ще се топля в тези тежки зимни нощи?
Питал ли си се какво ще правя и как ще преживявам..
Ако си тук за по кафе-си тръгни
Ако ти се остава пък-остани,моля те
Защото ти тръгнеш ли си,едва ли ще събера парчетата след теб..
Всяка моя част се разпада само при мисълта за това..
Погубиш ли ме един път,няма връщане назад.
Няма да е същата любов,няма да е същата страст.

Read Full Story...