Ръцете му ме докосваха толкова нежно, изпъваше всяка струна в тялото ми. Всеки пръст обръщаше специално внимание на отделните ноти. Въздъхване и нов тон излиза от устните ни, това беше болка за умиране.
Сливахме се с музиката по начин, който може би щяхме цял живот да го помним. Вените на ръцете му бяха изпъкнали по толкова сексапилен начин, от труда и страстта, които влагаше в песента си.
Симфонията му, която исках да я свири вечно, нощ и ден.
Той и аз бяхме, като отделните ноти, просто звуци в мрака, но съчетани образувахме нещо красиво.
- Ти си моята муза, ти си моята светлина в мрака. Искам вечно да си моето пияно, на което никога не бих се изморил да свиря, любима. - изричайки ги, той премина през бариера, която едва ли някой беше достигал.
0 коментара:
Публикуване на коментар