Променлива константа

Вгледайте се в отражението си. Виждате ли това, което сте искали преди 5 години?

Искал ли си този образ, който фигурира пред теб?

Може би представите за образа ни се променя всеки път, щом света се промени. Възможно е да не сме постоянна константа.
Да се променяне след всяка преживяна любов.

Read Full Story...

Не свикнах с тишината.

Тихата ми натура не приема настиналата тишина между нас. 
Очите ми шарят по капките дъжд, които се опитват да измият вече омърсената ми душа. Докоснах се до най- тъжната страна на историята. 
Прекъснах контакт с любов, която беше пазена и крита от света. Крих ме я от хора, които могат да ни я отнемат.Без да осъзнаваме, че тези "хора" сме ние.
Мога да лъжа света, че така ми харесва. 
Тук, сега.
Но пък моя свят свикна с лъжите ми. Боже, а те колко много са били..
А защо връщайки се в ума ми, като спомени те чувствам като у дома?

Read Full Story...

Океан

Настроенията ми могат да се сравнят с океана. Няма кой да му каже кога да е спокойно, кога бурно. Кога да унищожава и кога да радва. Никой не може да го командва. Всичко зависи от него. Дълбочината му е недостижима, някак не докосвана от човешкото око. Душата ми се оприличава по-дълбочината на океана. 
Защо трябва да унищожавам всичко, в което вярвам. Навик да разочаровам хората, които държат на мен. Заприличвам на нещо, което избягвах с години. Но така ми липсва свободата, така искам да имам всичко, което си пожелая. 
Свободно да дишам чистия въздух, и дробовете ми да усещат лъхащия студ на предстоящата зима.
Ръцете ми да преобладават червеникав цвят от снега, който се сипе.
Непознат да ми отвори вратата, на път за кафето което така неустоимо желая сутрин. Да се усмихнем един на друг, без да тая срам.

Read Full Story...

Младост

Младо сърце, бурен нрав.. Искам всичко да пробвам, което предоставя света. Не искам нищо да пропускам.

Луди нощи из улиците на града, само аз и ти.

Неприлични мисли на тъмни места.

Сложни връзки из непознати лица.

За едни лудост, за мен познато.

Всичко е позволено, щом не го чувстваш забранено. Правилата са ти пропуск. Жизнения и агресивен характер е бонус. Не усещаш къде е границата и не те интересува дали има такава.

Високите скорости са в кръвта ти, а душата ти тръпне за недостижимото. 

И как през онази нощ ми се живееше? Тихо, само дима от цигарата ми издава шум. Блещукат светлините на града, сам сама покорявам света. Някак не се чувствам длъжна да има някой с мен, за да се почувствам готова за всичко това. 

Read Full Story...

Комплект

На момента чувстваш, че този човек ще те накара да покориш света. В даден миг, мислиш че можеш да преминеш и през най-лошото стига той да е до теб. Тези моменти са наистина единствените, които  правят една връзка значително ценна.
Онзи момент, който заспивате заедно прегърнати и не може да си представите да сте на друго място. Малки неща, като целувка по челото преди да си тръгнеш. Сладкия кикот, който те кара да изкараш от себе си щом каже нещо мръсно на публично място, тайно в ухото ти. Ей така, просто му е хрумнало.
Всички богатства може да си ги вземете, не са ми нужни. Той ми е лъскавата кола, голямото имение на плажа и хилядите пари в банковата сметка. 
Той е пълния пакет.
Всичко, което съм искала.

Read Full Story...

Ненаситно близо

Прекъсваш мислите ми, препускаш толкова бурно из сърцето ми.
Постоянно сърцебиене ми причиняваш и все пак не спирам да те търся.
Всяка мисъл за теб ме задъхва,
Всяка мисъл за нас ме побърква.
Притеснително е колко често в сънищата ме прегръщаш.
Толкова ли ненаситно може да бъде всичко?

Read Full Story...

Любов на думи

Трябва ли да се изрекат много думи за да се обясниш в любов?

"Обичам те!" - включва ли се към думите, които трябва да кажеш за да докажеш твоята любов към дадения човек?
Предпочитам много други начини за обосноване на твоята вярност и отдаденост.

Искам те! Нуждая се от теб! Уважавам те! Добро утро, слънце! Идвам! Добре ли си?

Има толкова други начини, а всички хора правят грешните неща и после с "Обичам те" залепят счупени сърца. 

Само ако я опишеш тогава ли става любов?

Колко жалък начин на изрязяване..

Read Full Story...

Можем ли, любов?

Септемврийски вечерен бриз погалваше леко косите ми, очите ми бродиха през гледката на терасата. Чашата вино беше на приключване, а мислите ми се лутаха през тази прекрасна вечер. Мислех за дните, в които бях безразборна. Бях дете. Тогава не мислих какво трябва да кажа или какво се очаква да кажа. Думите се лееха, правих неща които сега бих се замислила. Пуших и пиех с неподходящите. Може би наистина ти трябват много жаби и гьолове, преди да уцелиш принца. И то не точно принца. Едва ли някой може да попадне веднага на принц, попадаме на жаба с по малко кусури от другите. Натъкваме се на човек, без който не искаме да се будим сутрин и не без който не желаем да заспиваме вечер.
Този тип търсим .
Но това не е края. Отново след време идва съмнението.
Ще прецакам ли всичко Отново?
Ще бъдем ли вечно така?
Тази любов , означава ли завинаги?
И може би един от най- важните въпроси: Може ли да си обещаем вечна любов?
Нещо, което не зависи от нас за обещаване ли е?

Read Full Story...

Спасение или преодоляване?

 

Мислите ти са замъглени, а очите ти блуждаят по пътя. Чудиш си в състояние ли си да издържиш на още изпитания, които ти престоят. Дали не е по добре да изчезнеш от познатото, все едно да заличиш самия себе си. Не би ли било добре?

Затварям очи, студения септемврийски вятър брули сълзите стичащи се по лицето ми. Не знам причината за тези сълзи, може би те са единствените, за които не знам причината. Усещах прилив на емоции, които можеха да ме ударят толкова реално в лицето. Не мисля, че ще съумея да издържа на прилива. Вълните от емоционалност бяха прекомерно жестоки. Блъскаха и с шум се трупаха на брега, сякаш няма връщане назад. 

Друг ще каже имаш нужда от помощ, а аз ще кажа защо всичко жени трябва да бъдат спасявани? Това ли е смисъла на живота ни, чакаме някой да ни спаси?

Read Full Story...

Свят без теб

Цял ден нека бъдем сляти,като

Слънце и луна се преплитат в нощ и ден.

С теб не ми е нужен никой,

Само ти и кислорода, който дишаш.

С кафе да ме събуждаш,

С целувки да ме преспиваш.

В сънищата ми искам да влизаш,

Време без теб не желая да прекарвам.

Какво бих правила в свят без твоята любов?

Read Full Story...

Една любов

Едни ръце са ми любими,

И само те са ми мили.

Две сърца тупкат,

А сякаш е едно.

Две души се обичат, 

А сякаш е едно се преплитат.

Цял живот има да търся любов, като тази.

Така неуловима и така неустоима.

Read Full Story...

Наблюдател в собствения си живот

В черно-бял филм участвам,
Но от трето лице.
Още се чудя, кое ми  е бялото и черното
Кое ми е милото и кое ми е колкото?
Ти ли си ми щастието или аз сама трябва да го открия?
В лицето на всички виждам едно черно петно, не знам кои са но и не желая да разбирам.
Ти си моето бяло, ти си моя филм.
Дали ще е щастлив края или ще поема грешен завой, кой знае?

Read Full Story...

неизказано сбогом

Толкова много болка се е насъбрала в мен, че не знам как би трябвало да я преодолея за една вечер. От години се очаква да съм силна, овладявах ситуацията, правех се на заета. Ще отмине казах,  Ще ми олекне повтарях.
А, мамка му как боли. От дете го преодоляваш и всичко държиш, стискаш. Мачкаш назад в ума си, да не посмее никой да доближи там, където никой не си допускал.
Удря ме, като от ясно небе. Не мога да спя, не мога да дишам нормално. Претърпявам всичко на ново, не успявам да се справя, не съм като преди. Не съм онова малко силно момиче.
А толкова ми се иска да съм, толкова силно желая да мога да овладея ситуацията.
Да си кажа: Спри и лягай.
Но очите ми щом видят мрак го виждат, толкова ясно и се събуждам от видението.
Ще ме свива, ще ме души, ще ме гони цял живот може би това чувство.
На самота, на неизказано сбогом.
Неизречени думи, проклинащи всеки ден от живота ми.

Read Full Story...

3.

Мога да пиша за минали любови, мога и за сегашни да пиша. До сега нали това ми бяха темите. Любов.
Но пък има ли смисъл, едната идва и си заминава и идва следващата. А аз какво правя ли? Изживявам всяка все едно съм 3-то лице в цялото действие. Помня всеки един момент, всеки един дъх все едно съм била отстрани и съм записвала всичко.Всеки един участник в 3-те истории е реален и ако се познае, нека просто отдаде минута на любовта, която е била и  никога няма да бъде.
1. 
Вървяхме по една тъмна алея в град пълен с блещукащи светлинки.Държеше ме за ръка и покорявахме поредната ни мълчанка. Не беше нищо лошо, с теб често си мълчахме. Просто обмисляхме бъдещето, жадувахме го. Седнахме на нашето място, скрито зад купчина храсти, един срещу друг, не си пускахме ръцете. Бяхме деца, може би за всички други, но за нас си бяхме големи. Големи в любовта, големи на думи, големи на мечти. С една целувка замечтавах за нас, как бихме били след години..
2.
Седях до теб в колата, не смеех да кажа и дума, след като ще е последната не мислех, че е редно да я изрека аз първа. Приех факта, че си заминаваш, може би с идеята че нищо няма да е като преди. Твоята импулсивност, твоя нрав, твоя хумор, твоята обич. Може би лесно щеше да се промениш..
Запомнях всяка една глътка въздух и всяко едно премигване. Не исках да пропусна, нито един миг от този последен спомен. Караше, като луд. Харесвах това в теб, пречистваше мозъка ми, адреналина ми се покачваше, наистина осъзнавах чувствата си. Премислях прекалено много в моя живот, но точно в този момент с теб забравях за подробностите. Просто се радвах на момента.. И как си мислех, че може да продължи.. Някак вечно..
3.
Моменти, като този не се забравят. Когато толкова много чувства са вложени от едната страна, а ти не можеш да ги усвоиш, не можеш да им се нарадваш. Мислиш си искам това. Живота те прецаква и в един момент искаш друго. Искаш пак това, и после не. Въртиш се в кръг и даже не знаеш как се излиза от там. Какво се прави, когато любовта се изчерпа?
Кога всъщност спираш да обичаш? Възможно ли е?
Как се справяш със ситуацията, която ти си предизвикал? 

Read Full Story...

Приказки за любов

Чувала съм толкова много приказки за идеалната любов. От малка ме заблуждават колко прекрасна е тя. Крехко малко дете, витаеше се из облаците по хубавите измислици за принца и принцесата.
Докато в реалния свят, любовта има много по различно понятие. Срещаш се с толкова много неправилни, за да намериш онзи, който всъщност не знаеш дали няма да ги разбие сърцето. Слушаш хорски глупости за безкрайни дни на щастие, как един човек ще е за цял живот. Щастие и нищо друго.
Любов в днешно време е компромиси, грешки, скандали, раздели и събирания. Любов е изневери и губене на доверие.
Любов е нещастие.
Любов е далеч от приказка, тя е просто мистична приказка, с която радваме малките деца, че нещата ще станат по-добре когато пораснат.
А дали?

Read Full Story...

Не са просто очи, не е просто поглед

Поглеждаш и за един са само очи, а за друг цял свят. Заглеждаш се и виждаш миналото си и бъдещето в тези зеленикави очи.
И друг ще ми каже : това са само очи, какво толкова а аз му отговарям : Не, не са. Защото не теб гледат по онзи прекрасен начин и не теб обичат с онзи изящен поглед.
Едва ли някога ще успея да обесня, но и едва ли ще ми се налага. Колко всъщност ме променя и колко всъщност се заплестнах.

Read Full Story...

Глътка щастие.

 Дали ще погледна към слънцето или към нощ, пълна с ярко блещукащи звезди, за мен разлика няма. Той грее по ярко от всяко слънце и всяка звезда.
Всеки нов полъх на вятър носи неговия аромат, явно не само в сърцето се е загнездил. Затворя ли очи, да премахна образа, заслушвам се и вълните ми нося шепота на неговия глас.

И явно всяка моя сетивна система иска едно и също. 
Него.
Не ми стига, не ми е достатъчно вълнението.
Някак и само да седим и да мълчим, ми носи повече топлина и свежест от всяко друго нещо.

Read Full Story...

Изричам сбогом, любов

Нежно поглеждам към него

Нежно поклащам глава

Не виждам смисъл да се обесняваш сега

Прехапвам устни, както преди

Но осъзнавам, че нищо не е като преди

Прехвърлям спомени, дни и месеци наред

Не виждам нищо, което да ме задържи

Отмятам леко глава, пак се замислям за това което смятам да изрека..

Решавам за минута време и изричам сбогом на нашата любов.

Read Full Story...

Неизказано сбогом

И днес няма да има снимка, към коята да напиша мислите си и да ги подредя така хубаво, както преди. Днес ще нахвърлям всичко, като на бяло платно.
Имаш моменти и спомени от миналото, които може би се забравят малко по трудно от други и в това няма нищо лошо.
Като например един спомен, който може би вечно ще помня.
Бях малка,на възраст която други деца не осъзнаваха и не преживяваха това, което налагаше моята малка глава да осъзнае.
Ще ме извинявате, но не мога да кажа повече защото ми е трудно да го напиша пък какво остава на глас да го изрека. Поради този спомен и още много други, в момента не съм толкова добре в сбогуването и не съм толкова опитна и отдадена в обичането. Виждайки от малка, колко всъщност е прецакан живота и да ти отнемат най-милото от малка и си задаваш милион въпроса : Какво лошо сторих? Моя ли е вината? Възможно ли е на такава малка възраст да направиш нещо толкова лошо, че бог да те наказва с най-лошото? И ще усетя ли такава болка отново? Ще ми се случи ли пак?
И после моля ви се, не ми говорете за проблеми и не ми казвайте колко ви липсва детството, защото моето беше най-прекрасно и най-ужасно за по-малко от секунда. Така се завъртя, че не знам ако ми предложат да се върна да преживея хубавото, не мисля че ще имам силите да преживея раздялата и спомените отново в главата си. Сърцето да ти се къса ма милион парчета и да се чудиш от кое да подхванеш за да стане малко по поносимо.
За това моля ви се , не ми говорете за проблеми, защото аз живея с такава болка, едно неизказано сбогом ми тежи от години..

Read Full Story...

Секунда да осмислим

Чувство за бягство там някъде далеч от всичко, което те кара да мислиш излишно. Не от някой определен човек или от някое конкретно събитие, просто ей така. Понякога просто ти идва прекалено, дали ще е навалицата в автобуса или пренаселената стая у вас. Искаш да усетиш самотата, да усетиш мълчанието. Улици пълни с хора, които не те познават, не знаят какво си направил или какво искаш да направиш. Не ги интересува. Просто имаш нужда известно време хората да спрат да питат : Как си? Имате ли това чувство у вас?

Да усетите слънцето, как леко си проправя път рано сутрин по кожата ви. Да се заслушате в птиците, които се реят и нямат капка задръжки къде ще потеглят на следващото си приключение. Моменти, като тези да оцениш наистина колко е важно понякога мълчанието и просто да отдадеш секунда на всичко да спре, да вдишаш дълбоко и издишаш.

Защото всичко се нарежда, независимо колко се стараеш или колко пренебрежително подхождаш към въпроса.

Read Full Story...

До главния герой в кошмара ми.

Кожа върху кожа, всяка твоя клетка се впива в мен. Поемам въздух и с въздишка се отмятам от леглото, посветена на поредния кошмар. Плувнала в спомени протърквам чело с ръка.

 Това така не може да продължава.

 Изправям се и се отправям към прозореца, мрак. Поглеждам часовника, отново е 03:00 през нощта. Събуждам се от един и същи кошмар вече в продължение на седмици. Облягам се на студената стена, кожата ми гори, как искам да охладя бушуващия огън в мен. Вън валеше, отмиваше мръсотията от поредния ден. А за спомените дали има подобен метод, защото съня сериозно започва да ми липсва.
Решавам в момент на афект, сядам на бюрото в хотела посягам към парче хартия и молив и започвам:

" Пиша на теб, главния герой от кошмара ми..

Кажи името ми, произнеси го на глас, докато никой не е около теб..

Кажи "Обичам те!" в момент на самота.

Припомни си моменти, места, улици, неказани думи..

И колко още пъти са ти нужни да съсипеш съня ми, за да изчезнеш завинаги?"

Read Full Story...

Нещата се объркват.

"Ще сме заедно в лошо и в добро. Ще съм до теб винаги, когато имаш нужда! "

Говорят ни празни приказки години наред и после щом се появи правилния тип, питат те: Защо не ми вярваш?

Чувайки правилните думи от грешния човек може да промени перспективата ти за цял живот..

Вече не съм, като преди.

Мислех си, че винаги ще съм мила, сладка и ще съм прехласната от живота и чудесата, които ни предоставя. 

Но нещата се объркват по пътя към щастието срещаш хора и обстоятелства, които променят мирогледа ти.

И си мислиш, че тези думи " Обичам те!" винаги ще значат : "С теб съм в лошото и доброто!" 

Но света се променя и тези думи променят смисъл си на : " Искам тялото ти, то е по-важно от душата ти!" 

Щом нещата се обърнат в такава посока, човек се извращава и се превръща в чудовище, което по добре да се радва на живота сам. 

Read Full Story...

You.

You tell me lies just so I can stay

Until the feeling of loneliness leaves you

Then you want to leave again, again and again 

How many times is enough for you to break my heart?

To crush my soul and beat up every little crack of love I have left.

How many times will you come back, so you can see my crying face when you leave again.

I have no words left for the feelings I had, I have no desire for this love that is already buried deep in the ground.

Read Full Story...

Без етикети

Може да го наречеш любов, но нека не слагаме етикети на случващото се между нас.

Задоволяваме интереси.

Смятаме прости сметки, без излишно мислене.

Нека не усложняваме.

Защото този бушуващ огън в мен, запален преди години

трудно ще го овладееш.

Трудно ще опитомиш дивото в мен.

Гъста мъгла обгръща истинското ми АЗ 

и няма начин да видиш онова, 

което толкова дълбоко крия.

Read Full Story...

You got what i want, you know i do too

Черна рокля, разхлабено самоуважение и разрошена коса. С няколко думи си спомням нощ, която не е за забравяне.

Нощта беше само наша. Очите ти не се отделяха от мен, аз бях твоята сензация за нощта. Нямаше значение събитието, на което присъствахме. Черната ефирна рокля, високите токове , твоя черен, паснал точно по мярка костюм. 
Ние имахме собствена игра, в която правила и хора от външния свят не участваха.

Само аз и ти.

Танцувахме, устни преплетени в думи, които може би няма да помним на другата сутрин или може би няма да имат значение. Но точно тази вечер трябва да бъдат казани, да ни заблудят или разсеят от външния свят.
След час въртене покрай бара, танци и приказки с излишни хора, се измъкнахме.
И ако ме питате преди няколко месеца, даже не бих си помислила, че този човек  може да участва такава голяма роля в моя живот.

Read Full Story...

Дявола си пада по мен

Гъделичкаше сетивата ми, начина по-който се чувствах с него.
Пренасях се в рая и ада едновременно, защото знаех колко грешно, но и колко е хубаво.
Той беше, като сладоледа, който не бива да ям когато съм болна. Разсейваше всяка моя малко останала разумна клетка в тялото ми.
Не съм си падала по приказките никога, запълвам излишното с действия. 
Излизам и взимам това, което ми е нужно.
Този прекрасен грях ( ТОЙ) беше в главата ми от доста време и сега е мой. Ще си греша, колкото ми е кеф, защото колко живота имам по дяволите?
Ще съгреша по всеки възможен начин и на всяко възможно място с него.
Всичко, което вършиш е подредено и хаотично едновременно. Ти си нежен по толкова дяволско влудяващ начин, че можеш да ме подлудиш.
Всяко докосване, всяка изречена дума е толкова подредена, все едно като пъзел запълваш всяко местенце.

Read Full Story...

Заедно, но поотделно

Спомени минават, като на лента пред очите ми. Усмивки и проблясъци на щастие по между ни. Всички малки моменти на споделена радост. 
Задавам си въпроси, които не бива въобще да фигурират в съзнанието ми.
Аз ли бях виновна? Аз ли все греша?
Защото всички ме изкарват лошата и не знаещата какво желая. Карат ме да се съмнявам в себе си, карат ме да потъпквам самочувствието и самоуважението си. 
И как се губих в това да съм твоя, да съм там в онзи прекрасен момент, че даже се самозабравих. Забравих коя съм, забравих кое е правилно и кое е грешно. 
Сега всяка частица от мен се възстановява от несполучливото привличане между нас.
Трудно ли ни е да сме аз и ти, а не ние?
Погубване на една душа и разделянето и на две.
Каква мъка..

Read Full Story...

До последно

Не се опита да ме догониш. При всяко мое тръгване, ти не помръдна.

Аз съм свободна птица, казвах ти. И ти все ме пускаше да летя, без да се запиташ дали случайно не искам да летя с теб на свобода.

Може би ми се лети с теб?

Може би така и няма да се сетиш?

Свикнах с мисълта да не си наоколо, но ти дали ще преодолееш да не заспивам до теб?

Дали ще свикнеш с мисълта да съм пред очите ти, докато докосваш друга?

Ще отнеме време и много усилия да спреш да мислиш за хубавите ни моменти, за малките ми жестове.

И честно казано никой няма да е достатъчен да ме замести.

Но се питам едно..

Някога направих ли нещо грешно?

Някога изневерих ли?

Някога нараних ли?

Някога излъгах ли?

Останах истинска до последно.

Но се надявам при мисълта, че ме загуби да те свива нещо и да не знаеш как да премахнеш чувството.

Защото до последно не направих нищо, друго освен да обичам.

Read Full Story...

Cherry

Не умеех да овладея трепета в гласа си, щом виждах онова, което  кара очите ми да греят.
Не се справях добре с емоциите си, говорех на висок тон, смеех се с цял глас и скачах щом съм ядосана или щастлива.
И може би бях малко в повече импулсивна, но това беше истинската ми същност.

Аз бях луда и бурна и необуздано влюбена.
Защо бях влюбена? Защо бях необуздана? Защо съм такава ли?
Аз съм на принципа всичко или нищо.
Няма свят, в който опознаваш и в последствие се влюбваш или този човек е всичко за теб или е нищо. Няма средно ниво.
Трябва да  е слънцето в дъждовен ден, трябва да е дъжда в горещ юлски ден. Трябва да е жаждата, която усещаш в гърлото си. Трябва да е летния лек бриз, който докосва тялото ти и те кара да настръхваш. Трябва да ти е всичко.
Няма средно ниво!
Всяко негово докосване трябва да е екстаз, да е блаженство, да е трепет и неспиращо желание за още.
Да няма насищане, да няма отказване.
Очите ти да виждат само неговите, тялото ти да усеща само неговото. Да сте едно цяло, даже и разделени.
Ако наистина всичко това го чувствате..
То тогава сте загазили, в дълбоките мътни води на любовта..
И мили мои, остави ви само да чакате дали сте попаднали на правилния човек.

Read Full Story...

Цветя

Цветя.

Имат нужда от постоянна грижа и внимание.

Нужда от топлина, малко нежно докосване от слънчевите лъчи.

Желание да покажат прекрасните си цветове и да се разперят. 

Може да ме сравните с цвете, а него със слънцето и водата, която ми е нужна.

Аз съм претенциозна, имам много нужди, искам постоянно внимание и понякога не мога сама да изразя от какво имам нужда.

А той е слънцето, което показва истинската ми същност, само с един слънчев допир.

Полива ме и ме полива с внимание, а не мен никога няма да ми е достатъчно неговото внимание.

Прехласвам се по неговото сияние и по начина, по който се грижи за цветовете ми.

Иска да ме задържи жива и цъфнала, а аз понякога смрачавам положението.

Но нали съм малко претенциозно цвете, което има нужди, нужди и пак нужди..

Read Full Story...

Ти си ...

Толкова влудяващо беше влезнал под кожата ми.
Деликатно гъделичкаше сетивата ми, мили мой.

Ти си залязващото слънце, ти си топлината на първите летни лъчи върху кожата ми. Ти си първата глътка кафе рано сутрин. Ти си ухание на свеж полъх. Ти си нещо ново. Ти ще си нещо заслужаващо.

Как приятно сме затънали в този прекрасен хаус. Нямаше задръжки, нямаше граници, нямаше забрани. Така приятно сме се отдали на страстта. 

И ти бях малко ядосана поради начина, по който ме караш да се чувствам .. Не когато съм с теб. НЕ.

А начина, по който ме караше да се усмихвам на няколко стотин километра от теб..

Read Full Story...

In the name of chaos

In the name of art we made this war

Out of chaos we started this love

Call me love, tell me that I'm yours

Yell at me how bad things can get

if I'm not by your side

In the name of love we made this chaos

Out of garbage we made this beautiful 

What a waste of time?

Don't you think?

If someone asks me how our love ended

I can just tell them that there wasn't any love at all

In the name of "us" I lost myself

Out of you I made my chaos

You should be proud of the garbage you left behind.

Read Full Story...

Изгарящо желание

"Пламнали тела, страдащи сърца.
Как желая аз, с теб света да по обиколя."

Мога да излъжа, ако това ще загнезди чувствата някъде надалеч.
Мога да измамя съзнанието си, ако това ще замъгли сърцето ми.
Много неща мога да направя, но не искам.
Не искам да го пускам. Не искам от мислите си да го гоня. И от прочувствените сънища също. А страстните ни нощи, още по малко искам да прогоня.
Можейки всичко да направя, чувството да искам да го оставя преобладава.
И знаейки, че мога но не искам още повече ме заиграва.
Пламъка запалва и не желая никога да го оставя.

Read Full Story...

Съществуваш, без да живееш

Ако не се разтапящ и не гориш за даден човек, то защо живееш този живот, който ти е даден?
Има разлика между съществуване и живеене. И много малко хора намират разликата, което е тъжно. 
Ограничават се от хорски приказки, от не одобряващи погледи, от правила.. И после се питат за какво живея?

Никой няма да ти предостави нещо, за което да живееш. Трябва сам да го откриеш, сам да се постараеш. 

За мен хора без малко лудост, без малко маниакалонст са скучни. Имам предвид онези, които им хрумва и тръгват, онези които не ги слуша главата. Изперкали до крайна степен, разума се разминава до границата на лудостта и нормалното.

Аз съм спонтанна, ужасно несломима, влизам и взимам, това от което се нуждая. 

Нрава ми е непоносим и малко хора издържат на темпото ми.

Защо ти е този живот, като няма да го живееш до край?

Защо дишаш, като няма да ти за какво да ти спира дъха?

Read Full Story...

Тук и там, сега и само сега

Голямо менгеме е обхванало душата ми и ме стиска. Причината я знаем само с теб двамата. Усещаме я само ние двамата. Ръцете ми се изпотяват щом се наканя да те докосна, усещат чувството от твоята кожа настръхналите косъмчета от допира ми.
Казваш, че имаш груби ръце, а такава нежност виждам аз в тях. 
Каза, че обожаваш да ме гледаш гола..
Каза, че ме искаш.. че ме желаеш..
Обожавам да ми говориш, докато ме изучаваш.
Може за някой гласа ти да е груб, но каква сладост и страст се крият ще остане тайна, която само аз ще знам.
Зареждаш ме с електрически заряд, боже как ми действаш..
Мислите ми се мотаят из цялата стая,

ти и аз..

Тук и там..

Сега... сега..сега

Read Full Story...

Демон

Не ми говори излишно, не съм по следването на правилата.

И съм чувала, че ме наричат любовницата на дявола, но грешат.

Аз съм същински демон.

Кошмарите са ми, като приказки за лека нощ, а 

ти си мислиш, че с думи ще ме сломиш.

Огъня, който притежавам в мен би те възпламенил.

Не се застоявай.

Ще се опариш.

Read Full Story...

Какво ми става?

Не помня коя чаша на брой държах в ръката си. Мислите ми бяха насочени изцяло към момчето със зелените очи. Беше обладал мен и моята душа, толкова свирепа страст. Музиката в това тъмно място, би трябвало да спомогне за да забравя за секунда поне за него. 
Как пръстите му изучаваха нежната ми кожа.
Как леко потрепервах от меките му устни по изпънатия ми врат.
Как прошепваше тихи и кратки изрази през едва поети глътки дъх.
Учихме се да летим, а тепърва бяхме проходили.
Прекарвахме денем и нощем в мисли един за друг.
Толкова гладно поемахме всеки миг, все едно всеки момент може да останем един без друг. 
И сега се бях озовала в този бар, с тези хора, които се опитваха да запълнят неговата липса. 
Оглеждах се, така все едно бих го видяла.

Той беше звяра към моята приказка, "Красавицата и звяра" .

Бях обсебена от неговата лоша страна, защото пасваше перфектно на моите демони..

Read Full Story...

Привличане

Очите му проследяваха всяко мое движение

те бяха хаотични и синхронизирани.

Както и ние с теб, бяхме като магнит с две страни.

Ту се привличаме, ту се отблъскваме.

При всяко мое движение поглеждах към зелените му очи. Не ги отлепяше, не искаше да загуби момента, искаше да запомни всеки един мой стон и всяко едно докосване.

Очи, докосване, дъх на секс.

Винаги си мислил за такова усещане, от което да не усещаш краката си с дни и да си главозамаян с часове.

Read Full Story...

Няма граници

Пламенно се губихме един в друг. Устните жадно изкупваха греховете ни.
Съвпадахме си само в този аспект. Нямаше как да станем нещо повече, защото не бяхме такъв тип хора. Искахме си свободата, въпреки всичко което се случваше между нас.
Кино, колата, у нас, у тях и още някое друго местенце.
Мамка му бях загазила с това момче, със зелени очи. Затънала в желанието, в страстта на този мръсник. Предизвикваше най- лошото у мен и ми харесваше.
Ръцете му по мен, устните му навсякъде, дъха му пречи да се концентрирам... и така лесно се вмъкваше в сънищата ми.
Съня ми се губи вече от седмици, но не ми пречи щом той е причината.

Read Full Story...

Незживяни моменти

"Тези черти изострени, тези очи молещи. Как да им устоя? Как да се противя?"

Как ми се иска лудо да се влюбя.

До самозабрава да се любя.

От мислите ми да не излизаш.

Продейки в сънищата ми. 

И как ми се иска с целувките ти да заспивам.

С усмивката ти да се будя.

Смеха ти да гали моите уши.

Море от изживявания, да се преливаме в летни нощи.

А зимните ни вечери да са обсипани с топли ласки.

Така ми се живее, леко и неохотно.

Така ми се влюбва, лудо и неусетно.

Read Full Story...

Правилна грешка.

Вглеждайки се от този непознат прозорец разбирах колко смесени чувства имах. Този приятно непознат лежеше на леглото в тази полуосветена стая от светещите лампи на улицата. А аз увита в едно подобие на риза се вглеждах в празната улица.
Замислих се дали може една грешка, да ми придава толкова хубави мисли.. И дали докато извършваш такова прегрешение към себе си би могло да е толкова правилно в същото време. 
Врътнах очи и осъзнах колко много премислям ситуацията, в която бях изпаднала. 
Мамка му беше хубаво..
Бегла усмивка се прокрадна по мрачното ми лице и разбрах, че правех грешките най-правилните решения в живота си.
-Красавице, връщай се тук!- сънено с този прелестен и гърлен глас, а звучеше толкова нежно през моето съзнание. Леко се отскубнах от стената и на пръсти престъпих право в прегръдките му.
Може би нямаше да остана вечно тук, може би и не исках, но беше временно решение до следващата ми грешка.

Read Full Story...