неизказано сбогом

Толкова много болка се е насъбрала в мен, че не знам как би трябвало да я преодолея за една вечер. От години се очаква да съм силна, овладявах ситуацията, правех се на заета. Ще отмине казах,  Ще ми олекне повтарях.
А, мамка му как боли. От дете го преодоляваш и всичко държиш, стискаш. Мачкаш назад в ума си, да не посмее никой да доближи там, където никой не си допускал.
Удря ме, като от ясно небе. Не мога да спя, не мога да дишам нормално. Претърпявам всичко на ново, не успявам да се справя, не съм като преди. Не съм онова малко силно момиче.
А толкова ми се иска да съм, толкова силно желая да мога да овладея ситуацията.
Да си кажа: Спри и лягай.
Но очите ми щом видят мрак го виждат, толкова ясно и се събуждам от видението.
Ще ме свива, ще ме души, ще ме гони цял живот може би това чувство.
На самота, на неизказано сбогом.
Неизречени думи, проклинащи всеки ден от живота ми.