Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

понеделник, 3 септември 2018 г.

, , , , , , , , , ,

3.

Share
Мога да пиша за минали любови, мога и за сегашни да пиша. До сега нали това ми бяха темите. Любов.
Но пък има ли смисъл, едната идва и си заминава и идва следващата. А аз какво правя ли? Изживявам всяка все едно съм 3-то лице в цялото действие. Помня всеки един момент, всеки един дъх все едно съм била отстрани и съм записвала всичко.Всеки един участник в 3-те истории е реален и ако се познае, нека просто отдаде минута на любовта, която е била и  никога няма да бъде.
1. 
Вървяхме по една тъмна алея в град пълен с блещукащи светлинки.Държеше ме за ръка и покорявахме поредната ни мълчанка. Не беше нищо лошо, с теб често си мълчахме. Просто обмисляхме бъдещето, жадувахме го. Седнахме на нашето място, скрито зад купчина храсти, един срещу друг, не си пускахме ръцете. Бяхме деца, може би за всички други, но за нас си бяхме големи. Големи в любовта, големи на думи, големи на мечти. С една целувка замечтавах за нас, как бихме били след години..
2.
Седях до теб в колата, не смеех да кажа и дума, след като ще е последната не мислех, че е редно да я изрека аз първа. Приех факта, че си заминаваш, може би с идеята че нищо няма да е като преди. Твоята импулсивност, твоя нрав, твоя хумор, твоята обич. Може би лесно щеше да се промениш..
Запомнях всяка една глътка въздух и всяко едно премигване. Не исках да пропусна, нито един миг от този последен спомен. Караше, като луд. Харесвах това в теб, пречистваше мозъка ми, адреналина ми се покачваше, наистина осъзнавах чувствата си. Премислях прекалено много в моя живот, но точно в този момент с теб забравях за подробностите. Просто се радвах на момента.. И как си мислех, че може да продължи.. Някак вечно..
3.
Моменти, като този не се забравят. Когато толкова много чувства са вложени от едната страна, а ти не можеш да ги усвоиш, не можеш да им се нарадваш. Мислиш си искам това. Живота те прецаква и в един момент искаш друго. Искаш пак това, и после не. Въртиш се в кръг и даже не знаеш как се излиза от там. Какво се прави, когато любовта се изчерпа?
Кога всъщност спираш да обичаш? Възможно ли е?
Как се справяш със ситуацията, която ти си предизвикал? 


0 коментара:

Публикуване на коментар