Изпънати струни, сливащи се звуци

Ръцете му ме докосваха толкова нежно, изпъваше всяка струна в тялото ми. Всеки пръст обръщаше специално внимание на отделните ноти. Въздъхване и нов тон излиза от устните ни, това беше болка за умиране.
Сливахме се с музиката по начин, който може би щяхме цял живот да го помним. Вените на ръцете му бяха изпъкнали по толкова сексапилен начин, от труда и страстта, които влагаше в песента си.
Симфонията му, която исках да я свири вечно, нощ и ден.
Той и аз бяхме, като отделните ноти, просто звуци в мрака, но съчетани образувахме нещо красиво.
- Ти си моята муза, ти си моята светлина в мрака. Искам вечно да си моето пияно, на което никога не бих се изморил да свиря, любима. - изричайки ги, той премина през бариера, която едва ли някой беше достигал.

Read Full Story...

Буря в ума му

Бурята в главата му беше видима от километри. А гръмотевиците излизащи от устата му бяха обидни.Беше застанал до колата, леко облегнал напрегнатото си тяло. Приближих се предпазливо, внимавайки да не скъся прекалено много разстоянието оставено помежду ни. Лицето му беше приведено надолу, мислите му бяха толкова шумни, че ме удряха право в лицето.
-Мислиш прекалено много над нещата.-продумах първа, защото тази тишина беше много по болезнена от всичко.
И тогава той надигна глава и ме погледна право в очите, видях нещо което преди не бях виждала. Очи пълни с тъга, спомени преливаха в тези сини очи..
-Искам те! Искам шибаното ти тяло в леглото ми, като се събуждам и когато заспивам. Не искам просто секс, не искам просто тук и там.-седеше на същото място, а имах чувството че ме е блъснал с тялото си, продължаваше да ме гледа. Бяхме си обещали, че сме едно нищо и няма да бъдем повече. Защо объркваше всичко!?
-Не.. не .. Знаеш, че не можем. Всичко е прекалено сложно .. не мога.
Потънах в мислите си, погребах се в мрачните облаци, от които съм подгизнала с години. Направих няколко тежки крачки назад и се затичах към колата ми, запалвайки я потеглих колкото се може по-бързо от това място. Не биваше да се замислям, ако останех повече от секунда щеше да ме убеди и щяхме да затънем.
Щяхме да се нараним..

Read Full Story...

Счупена

Всеки път щом стана щастлива, обърканите ми мисли и миналото ми прецакват всичко. Рови толкова дълбоко, че не знам къде да скрия малкото добре прекарано време. 
Мислите ми бяха навсякъде около мен, блуждаеха се из настоящето ми и ме побъркваха. Липсваше ми нещо, щастливите моменти. Може би цял живот няма да съм напълно удовлетворена, ще ме преследва тази мисъл и ще ме съсипва всеки път щом съм щастлива. Трябва ми отново нещо, което ще притъпи болката и ще заблуди мислите в друга посока. Знаех начина от преди, използвах го редовно за да прогоня това усещане от мен. Повечето пъти премахвах хората, които държат на мен чрез думи, които ги нараняваха. От години съм така и ме задоволяваше, да не съм зависима от никого.
Алкохола и цигарите предимно затъпяваха всичко останало, замъгляваха мислите ми. Нощните студени разходки, цигара в ръката, треперещите ми ръце опитвайки се да вдишам и издишам нормално. 
От малка съм така, ако всичко е наред, значи нещо лошо ще се случи. Тази мисъл ме удряше толкова жестоко, че всичко друго изчезваше. За това променях нещо в мен, нова прическа, нови места, нов стил, нещо ново, което да замести нещата които ми липсваха.
За това и не говорих много, мразех празните приказки, толкова съм ги слушала. Празни обещания за хора, които ще останат до мен, които ще се погрижат за мен. Хабене на енергия и чувства, празни надежди.
Щом видят истинското ми лице, всички си тръгваха, един по един напускаха страшния филм.
Всички искаха да гледат усмивката, лъчезарната шегаджийка, която прикрива такава тревожност и мъка в себе си. Мамка му, Как болеше!
Исках да мълча, исках да се затворя и да не се налага да угаждам на другите с тъпите им досадни тревоги. Исках да съм егоиста, който бях преди. 
Не исках повече да ме нараняват.
Да бъде себе си, боже колко щяха да ме намразят.
Колко хора нямаше да ме разберат?!
А тази маска вече ми натежа.. Тежат ми всички тези емоции и цялата тази отговорност да държа репутацията, която имам.
За това си тръгват, за да намерят някоя, която ще бъде изцяло тяхна и ще бъде перфектното момиче за тях.
А колко объркана, смахната и счупена на малки парчета съм..

Read Full Story...