Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

събота, 30 април 2016 г.

, , , , ,

Без сълзи,Без да се мъчим


Тровим си душите,мачкаме си приятелството,горим си сърцата и накрая
се забравяме..
Тъй лесно,се забравяме,закътани в най-тъмните ъгли на съзнанието си.Припомняйки си само в много лоши дни,онези дъждовни вечери.Онези задушни,отварящи душите вечери,които разбирате ,че не си струва времето и труда.Съзнанието ви се свързва със сърцето и сълзите спират,защото няма причина да ги има.Няма причина за нашата мъка,за нашите пагубни вечери с чаша уиски и цигара в ръка.
Няма смисъл да се мъчим..

Ще се намерим в друг свят,друг живот или в друг сън.Преоткривайки се щастливи и знаещи какво искаме.Без да съсипваме живота на никого.Без да пролеем и една сълза за другия.

сряда, 27 април 2016 г.

Let me feel the words,your heart is telling me.

A strange habit of mine,when I hesitate about him,I hold my hand against his heart.I feel what i am doing to him,how much affect i have on him?

The beating of his heart makes me feel close to him..close enough.Looking into his eyes,won't tell the truth,neither his mouth.

But his heartbeat,can't lie..
Next time when you feel like telling me your favorite words
"I need you." "I love you."
Take my hand and hold it close to your heart,let me feel the words,not hear them.

I am that kind a girl.

вторник, 26 април 2016 г.

, , , , , , , , ,

Изсвири ме,дори и да боли.

"Искайки да задържиш нещо,толкова много,усещаш колко повече то бяга от теб."

Мислите за теб,бях ги прогонила,както и липсата ти.През дъждовните дни,даже не се сещах за прегръдките ти..почти.Започна всичко с представата за хубаво бъдеще,че даже не се замисли за настоящето.Всичко погуби с думите си..излишни думи.


Пропилени дни,неизживени чувства.

Изсвири тази наша песен още веднъж,изсвири ме така,че да не те желая повече.Нека всяко твое докосване,да причини болка на ръцете ти,така че да запомня допира ти по изгарящата ми кожа.
Изсвири ме,че да запомним мелодията цял живот,да няма забравяне.Копнежа да те накара да останеш..
Да те накара да не си тръгваш..

Мелодията отдавна се промени,меланхолия тече във вените ни.Мислите ни са други,душите ни са наранени..така опозорени.

Няма връщане,към онази сладко-кисела мелодия,която я пускаш пак и пак..без да ти писва.

сряда, 20 април 2016 г.

, , , , ,

Коя любов искаш ти?



Хората са свикнали да се задоволяват с това,което винаги ще е тяхно.Няма да бяга,няма да се противи и ще им е лесно да го командват.Ще е смирена,нежна,подкрепяща.

Всичко,което си искал от друга..

Но това,което ще те яде отвътре ,е че няма да усетиш онази неудобна,болезнена любов.Такава ,която не можеш да седиш мирно,ако тя не е до теб..докато не усетиш аромата,устните й..мълчанието й.Да те кара всеки момент да се чудиш къде е ,щом не вдига телефона си,кой по дяволите я заглежда,когато твоите очи гледат безмълвния телефон.Срещи по скрити места,които да си останат само между вас.
И когато минеш покрай тях..съвсем сам,да ти стане едно празно вътре,сякаш си изгубил нещо.

Кое избираш?

Опустошителна любов или задоволителната смирена любов?