Мислите за теб,бях ги прогонила,както и липсата ти.През дъждовните дни,даже не се сещах за прегръдките ти..почти.Започна всичко с представата за хубаво бъдеще,че даже не се замисли за настоящето.Всичко погуби с думите си..излишни думи.
Пропилени дни,неизживени чувства.
Изсвири тази наша песен още веднъж,изсвири ме така,че да не те желая повече.Нека всяко твое докосване,да причини болка на ръцете ти,така че да запомня допира ти по изгарящата ми кожа.
Изсвири ме,че да запомним мелодията цял живот,да няма забравяне.Копнежа да те накара да останеш..
Да те накара да не си тръгваш..
Мелодията отдавна се промени,меланхолия тече във вените ни.Мислите ни са други,душите ни са наранени..така опозорени.
Няма връщане,към онази сладко-кисела мелодия,която я пускаш пак и пак..без да ти писва.
0 коментара:
Публикуване на коментар