Хората са свикнали да се задоволяват с това,което винаги ще е тяхно.Няма да бяга,няма да се противи и ще им е лесно да го командват.Ще е смирена,нежна,подкрепяща.
Всичко,което си искал от друга..
Но това,което ще те яде отвътре ,е че няма да усетиш онази неудобна,болезнена любов.Такава ,която не можеш да седиш мирно,ако тя не е до теб..докато не усетиш аромата,устните й..мълчанието й.Да те кара всеки момент да се чудиш къде е ,щом не вдига телефона си,кой по дяволите я заглежда,когато твоите очи гледат безмълвния телефон.Срещи по скрити места,които да си останат само между вас.
И когато минеш покрай тях..съвсем сам,да ти стане едно празно вътре,сякаш си изгубил нещо.
Кое избираш?
Опустошителна любов или задоволителната смирена любов?
0 коментара:
Публикуване на коментар