Copyrights @ Journal 2014 - Designed By Templateism - SEO Plugin by MyBloggerLab

събота, 12 януари 2019 г.

, , , , , , , , ,

Минало

Винаги ще имаш част от миналото си в себе си. Ще носиш частица от старото си ти навсякъде. Може би това ще те прави щастлива на момента, припомняйки ти какво си постигнала, а може би в други моменти ще те прави нещастна. Защото тогава си била щастлива, а на моменти се чувстваш слаба. Няма нищо лошо в това, понякога спомените ти показват, че пътя по който вървиш е правилния. Изминала си тежък път и тогава си била щастлива, както и сега. Просто по различен начин. Това е твое решение дали твоето Аз сега, съвпада с представата ти за правилно.
Всичко зависи от нас.

вторник, 8 януари 2019 г.

, , , , , , ,

Машина на времето

Спомените са най-коварни. Тровят бъдещето ти, връщат се неочаквано и те съсипват. Жестоки и подли, прекалено шумно навлизат в личното ти пространство и съсипват всяка добра мисъл в ума ти. Чертаеш свят, в който си щастлив и си устремен към успеха. Рисуваш в различни цветове, окрасяваш лошите хора, за да изглежда всичко по- добре.
Кръстопът ли са, тези спомени или просто припомнят към времена от миналото?

сряда, 2 януари 2019 г.

, , , , ,

Замъглено

Бегъл поглед през прозореца, милион мисли в главата и нито една дума излиза през мен. Какво по дяволите върша?
С треперещи ръце паля цигара и вдишвам тежкият дим във вече увредените си бели дробове. Де да беше единственото увредено в мен. Цялата съм преебана до последния атом на тялото си. Прекарвам ръка през разрошената си коса и поглеждам към тъмната стая, облягам тежко глава назад в стената, вдишвам още от тази отрова.  Осъзнавам, че аз съм отрова. Мамка му, всичко и всеки който премине през мен бива съсипан  до месеци. Хрумва ми идея, може би единствената хубава от години. Грабвам леко бутилката водка от масата , поемам чаша с ръката, в която държа цигарата и си сипвам шумно. Достатъчно количество за да замъгли,  вече образувалия се хаус.