Тровим си душите,мачкаме си приятелството,горим си сърцата и накрая
се забравяме..
Тъй лесно,се забравяме,закътани в най-тъмните ъгли на съзнанието си.Припомняйки си само в много лоши дни,онези дъждовни вечери.Онези задушни,отварящи душите вечери,които разбирате ,че не си струва времето и труда.Съзнанието ви се свързва със сърцето и сълзите спират,защото няма причина да ги има.Няма причина за нашата мъка,за нашите пагубни вечери с чаша уиски и цигара в ръка.
Няма смисъл да се мъчим..
Ще се намерим в друг свят,друг живот или в друг сън.Преоткривайки се щастливи и знаещи какво искаме.Без да съсипваме живота на никого.Без да пролеем и една сълза за другия.
0 коментара:
Публикуване на коментар