Очите ми шарят по капките дъжд, които се опитват да измият вече омърсената ми душа. Докоснах се до най- тъжната страна на историята.
Прекъснах контакт с любов, която беше пазена и крита от света. Крих ме я от хора, които могат да ни я отнемат.Без да осъзнаваме, че тези "хора" сме ние.
Мога да лъжа света, че така ми харесва.
Тук, сега.
Но пък моя свят свикна с лъжите ми. Боже, а те колко много са били..
А защо връщайки се в ума ми, като спомени те чувствам като у дома?
0 коментара:
Публикуване на коментар