Има разлика между съществуване и живеене. И много малко хора намират разликата, което е тъжно.
Ограничават се от хорски приказки, от не одобряващи погледи, от правила.. И после се питат за какво живея?
Никой няма да ти предостави нещо, за което да живееш. Трябва сам да го откриеш, сам да се постараеш.
За мен хора без малко лудост, без малко маниакалонст са скучни. Имам предвид онези, които им хрумва и тръгват, онези които не ги слуша главата. Изперкали до крайна степен, разума се разминава до границата на лудостта и нормалното.
Аз съм спонтанна, ужасно несломима, влизам и взимам, това от което се нуждая.
Нрава ми е непоносим и малко хора издържат на темпото ми.
Защо ти е този живот, като няма да го живееш до край?
Защо дишаш, като няма да ти за какво да ти спира дъха?
0 коментара:
Публикуване на коментар