Цигара 2

 Цигарения дим беше заместител на кислорода в тази обстановка. Вдишваш всички спомени и притъпяваш всички новодошли чувства. Возихме се в колата, не се поглеждахме някак непознати седяхме един до друг. Той беше красивия непознат, а аз момичето което беше забрал от някой пропаднал бар. Ако играехме тази игра достатъчно дълго, можеше и да си повярваме. Спряхме далеч от града, там където нямаше никой да ни съди. Две пропаднали души, търсещи утеха един в друг. Застанахме пред колата, запалвайки и двамата цигара. Точно за това говорех, че и на двамата ни харесваше колко приятно беше притъпено всичко в главите ни от този дим. Той ме погледна сякаш търсеше правилните думи, за нашата ситуация. Гледахме се известно време така, докато и двамата не разбрахме едно.
Не ни бяха нужни думи, за да разтълкуваме ситуацията, в която се намирахме.

 Цигарите пропаднаха в нощта, а аз вече се намирах на предния капак на колата и топлите му устни по врата ми. Всяко негово докосване беше, като ново. Целувките ни бяха синхронизирани до точност. Всяка негова ласка беше изчислена по толкова спонтанен, наш си начин. Имахме толкова пламък и страст един в друг, че в момента имах чувството, че можем да пламнем в тази студена нощ.
Всички изказани и неизказани мисли, бяха проснати като мен на капака на колата. Ненужни и излишни.

Не бяхме за този град, не бяхме за невинността на тези хора. Бяхме с мръсно подсъзнание, замърсени усти от изречени лъжи и истини. Трябваше да се срещнем в друг живот, там където щяхме да сме един за друг и нямаше да има излишни мишени. А сега поотделно ще властваме в отделни светове.
И така разделени, ще се срещаме в тъмните и студени вечери. Само тогава можехме да сме истински с цигара в ръка и изневеряващи души на собствения си живот.
Нищо нямаше да, е като него.