От мен за до обичан -ия

Мислите ми се бяха оплели в някаква адски каша и не знаех как да я подредя отново. Излегнала се на земята ,слушайки музика се запитах какво точно исках от него.Трябваше да изградя точна тактика, която да предполага ,че аз знам какво искам. Предполага се ,че ако знаеш какво искаш ,то ще те намери нали така?

Той ще ме намери ли?-нов въпрос!

Настъпи пауза и тишината от слушалките проглуши ушите ми,но тогава настъпи нещо още по-лошо.

Спомени изникнаха от нищото на нощта.. 

Той до мен,аз до него 

Летяхме в студената нощ и мислите ми за "Сбогом" бяха оставени далеч от мен.Поглеждаше ме така ,че не виждаше как се заглеждах в очите му,устните,кожата,усмивката..разстоянието помежду ни,движението на ръцете му в колата..

Не мисля ,че чувах приятелите му и приказките им..поне не помня за какво се е говорело.И ако имах избор по-добре,предпочитам да съм глуха и сляпа за другата,ако той ще е до мен.
Малките въпроси,които ми задаваше : Стопли ли се ? Добре ли ти е?
Начина, по който превиваше пръстите си около ръката ми,леките усмивки,които си разделяхме..
Стоплях се,седях до слънцето и очите и сърцето ми изгаряше от чувствата,които се загнездваха дълбоко в мен.

Но си казахме сбогом и аз не казах: "Остани"..

И не знам дали боли от думите или от сбогуването.Провала настъпи много след това и така и не се дочакахме.

Не се до обичахме ,не се до гледахме..

Отворих очи и сълзите ми се стичаха:В каква пропаст съм пропаднала?

Нещо ме стискаше за гърлото,нещо спираше притока на кислород.

..И тогава отворих очи и се събудих,погледнах към него,поех дълбоко от аромата му за да го запаметя в кожата си,в сърцето и навсякъде.

Сгуших се в ръцете му и не съжалявах за една пролята сълза по него,защото живота обича смелите.Смелата аз да поема всичко в мои ръце и да си го върна,този който трябваше да ме до обича и да ме дари с шанс за пълноценен живот.