Слънцето залязваше и последните му лъчи пронизваха погледа ми, галеха кожата ми. Облегнах се назад, на седалката в колата и затворих очи, за да усетя тази топлина по-дълго. След, като той ми липсваше, единствено слънцето ми припомняше за топлината му. В колата не бях сама, бяха мои приятели, но в момента не ги чувах, този момент ме връщаше към толкова други по-прекрасни моменти.
Вдишах и издишах леко и незабележимо, но за мен толкова трудно...
Мислите ми шареха, както тази последна светлина за деня. Мисълта, че ще се стъмни, слънцето ще се отиде не ме успокояваше, защото знаех, че мисълта за него нямаше. Отворих очи, пронизана от пореден изблик на спомени, какво ли искаха от мен?
Беше от онези дни, в които се питаш, ами ако я няма тази липса у теб? Тогава какво?
Всеки камък и дръвче, ме подсещаше за него..
Затворих очи, отново.. Имах нужда от бягство за малко, колкото да си прочистя главата и душата.
Лошите идеи, прииждаха усещах ги и знам, че скоро щях да тръгна по-лоши пътища.
0 коментара:
Публикуване на коментар