Част от мен

Част от мен липсва,и ти не можеш да ме разбереш,приятелю.

Вървя по пътя си,който ми е отреден,но не и с правилния човек.

Живота продължава,но не и аз.

Оставам зазидана,в миналото,някак там ми е по-добре.

Сега седя и пиша това,свещта до мен е на свършване,както и търпението ми.

Времето минава,но аз не продължавам.

Как ме мъчи една мисъл,само една единствена,

така неустоима,така изгаряща ме отвътре,както никога.

И дано той гори,както аз сега.И дано той се мъчи,както аз сега.

Но как не искам да страда ,но как не искам да усети нещастията на този свят.

Ахх,това чувство.