Ритъм

Струните на китарата ти пронизваха чувствата ми,
сякаш за първи и последен път се виждаме.
Музиката,така ритмична,опустошителна..
Не ти ли припомня за нас?
За теб и мен,тези които рискуваха всичко ,в това което никога няма да се превърне в "ние".
Това ,което до последно ще ни преследва,така както
спомените ни,тези които създадохме и забравяме сега.
Ахх,този твой ритъм ,така небрежен и мистичен,
приканващ ме да се отпусна и да забравя.
За всички тези лоши мисли,миналото да се пренесе ,като илюзия , а реалността да се сблъска с бъдещето.
Объркваш ме,тези твои пръсти,толкова нежно и прецизно докосващи струната.
Знаеше как и знаеше кога да го направиш,така както познаваше и мен.Тези твои ръце,нараняваха ме толкова жестоко,оставяха белези по цялата ми душа.Изсмукваха всяка моя надежда и вяра за добро,но оставяха следи,че си бил тук.Посетил си това сърце,гост си бил и тук.Остани за по дълго,аз ще съм гостоприемна,така както никога.Дума няма да обеля,само остани при мен.Света ще си преобърна и безхарактерна да ме нарекат и недостойна да ме назоват,аз за теб живея и знам ,че и ти за мен.Не пести любовта си,мили мой!
Очите ти ме пронизаха за кой ли път.Тези твои очи,с цвят на душа наранена милион пъти,изстрадало сърце хиляда пъти още.Как искам да ме погледнеш още веднъж така,както онази нощ,в която за първи път ме зърна,без маски и преструвки.Видях теб и ти мен.Сити от страдания и безумни лъжи,видяхме истинското един в друг.
С последни мъки,мили мой,искам да споделя колкото и да страдаш милион пъти отгоре страдам аз с теб.
Колкото и да ти липсвам ,милион пъти повече ми липсваш ти.
Но боли повече с теб,и да го призная пак боли и да го премълча,пак ще боли.
Ти си мой и аз твоя,но по отделно.