Мириса на свежа,изгаряща плът проникна на дълбоко в кожата ми,такава която е обичала и е била наранявана.Точно тази плът,тази душа,която седеше до мен в колата.
Натежаващият копнеж да дръпне за пореден път от цигарата си се усещаше из цялата кола.Колата прелиташе по пътя и не се различаваше нищо освен,цигарата му и музиката.Тя възпираше мълчанието,даже и кратко,то беше пагубно.
Гледайки през прозореца някак ми стана приятно,в компанията на човек,с който съм преживяла доста,който е преживял доста от мен..Някак тъжно,носталгично,ако се сещате?
Да те опознаят до болка,нямаше шанс,но близко до това беше нашето приятелство.
Някак ,като цигарата в ръката му,убивайки го,го правеше щастлив.
0 коментара:
Публикуване на коментар