Светлините проблясваха в
очите ми, мрака се сливаше с колите. Гледайки концентрирано пътя, осъзнах какво ми
беше нужно в тази студена ноемврийска нощ.
Той..
И не точно той ,не ми бяха
нужни милите му думи да ме галят нежно и да ме мамят лъжливо, нито да ми каже
онези две думички, за които всяка жена копнее.
Желаех присъствието му, то ме успокояваше и ме караше да се чувствам сякаш няма нищо ,на този свят, което
може да ме сломи.
Желаех да се вслушам в
тежките му вдишвания на седалката до мен, щом мрака и тишината ни покрие.
Желаех криейки се от целия
свят, мимолетно да усетя пърхащите ми крила на свобода.
Н.
0 коментара:
Публикуване на коментар