Запалваш цигара, така безгрижно и мен ли ще обичаш, така убийствено? Да те боли, да те мъчи, но да ме искаш пак и пак.. Вървиш така забързано, от мен ли бягаш или от възможността да ме обичаш?
Света е забързан достатъчно, ти намали темпото, за да ме настигнеш и не ме изпускай.
Веднъж пуснеш ли ме, ще ме изгубиш завинаги.
Нараниш ли ме, ще ме нараняваш вечно, защото няма да се задържиш.
Болката и страданията ми са познати,
искам любов да усетя.
Така мил и така безгрижен, от това ли имам нужда? Знам ли от какво имам нужда? А какво искам?
Погледнах за последно в очите ти и тогава си казах:
"Ще се нараним, обичайки се до кръв!”
Виждайки надеждата ти за обич, вярата ти в доброто и точно този поглед, който търсеше истинската мен, даже и частица, след всичките изградени стени.
0 коментара:
Публикуване на коментар